Да отглеждаш дете като самотна майка не е лесна задача. Особено в тази сива реалност, която превръща всеки следващ ден в битка за оцеляване – за теб и за твоето малко съкровище. Но съдбата на самотна майка може да бъде далеч по-розова, стига да осъзнаеш, че е често срещано явление в съвременния свят и може да бъде също толкова пълноценно и вдъхновяващо, колкото отглеждането на дете в здрава семейна среда.
Отглеждането на дете като самотна майка поставя пред теб много повече отговорности и грижи, в сравнение с живота в едно стабилно семейство. Без значение какви са причините, довели до тази ситуация обаче, не трябва да забравяш, че щастието и благосъстоянието на твоя малчуган зависят от способността ти да цениш всеки един миг, прекаран с него и от собственото ти себеусещане като пълноценна личност.
На първо място трябва да се научиш да играеш ролята и на двамата родители, така че детето ти да не усеща липсата на баща. Много вероятно е понякога финансовите проблеми и недостигът на време да те докарват до състояние на пълна безизходица. Но помни, че в името на бъдещето на твоето дете нямаш право да се отчайваш. Точно в тези моменти трябва да стискаш още по-здраво зъби и с прослувутата майчина решителност да търсиш друг път за изход. Нали си чувала крилатата фраза „Когато Съдбата ти затръшне вратата под носа, влез през прозореца“.
Като самотна майка, от изключително значение за отглеждането и възпитанието на детето ти е и връзката, която ще изградиш с него. Важно е взаимоотношенията ви да се крепят на взаимно доверие, уважение и подкрепа, да зачитате личното си пространство и да не забравяте, че макар да има само един родител у дома, вие сте семейство. В много случаи, ако раздялата на родителите е настъпила в момент, когато малучганът формира ценностната си система, едно такова събитие би могло да се отрази пагубно върху психиката му. Някои деца заживяват с мисълта, че те са виновни за раздялата на мама и тати, други започват да таят гняв и ненавист към единия от двамата родители, а трети просто се затварят в себе си. Затова е от изключително значение детето ти да разбере, че никой няма вина за случилото се, че никой не е спрял да го обича и че щом вие двамата сте заедно, всичко ще бъде наред. Ето как да му го напомняш:
- Обичай детето си безусловно – това означава да го обичаш дори да не отговаря на очакванията ти, да прави бели или да кара тежък пубертет. Разговаряй с него мило и грижовно и проявявай разбиране.
- Обгръщай детето с внимание – но не задушаващо и обсебващо. Обръщай му внимание не само, когато ти решиш, но и когато то дойде при теб. Това означава да спреш да се занимаваш с онова, което правиш и да го изслушаш. Така ще му покажеш на детето ти колко много означава за теб.
Вярвай на детето си – в рамките на приемливото, разбира се. Вероятно като самотна майка ще се налага да прехвърляш част от домашните задължения на малчугана. Но го накарай да разбере, че разчиташ на него и му гласуваш доверие в това, което прави.- Научи детето си на дисциплина – това означава да създадеш система от правила, които то да спазва. Ако не го прави, наложи определени наказания. Изисквай от него постоянство в домашните задължения, в ученето, в готовността му да ти помага, когато имаш нужда. Накарай детето си да разбере, че го обичаш и му даваш свободата да се развива според собствените му предпочитания, но има неща, за които носи отговорност и които трябва да върши в отговор на доверието, което му гласуваш.
- Позволи на детето да бъде самостоятелно – като самотна майка, вероятно ще е нужно да работиш извънредно, за да изхранваш семейството. Което означава, че малучганът няма да може да разчита на теб 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Затова още в невръстна детска възраст му позволи да взима само някои решения, да проявява инициативност в домакинството и да се научи да различава редно и нередно.
- Обгрижвай го и го глези – с малки жестове, с подаръчета, с изненади във всеки свободен миг, който имаш на разположение. Това че си самотна майка не означава, че трябва да лишиш детето си от детство и от щастливи моменти. А за децата щастието е в малките неща и във вниманието, което получава от най-близките си хора
И едно последно нещо - да имаш съдба на самотна майка, не означава, че трябва да забравиш за себе си и за своите нужди. Да, ти си отговорна за живота на своя малчуган, но помни, че той няма да бъде щастлив да вижда как изнемогваш, за да му осигуриш щастливото детство, което заслужава.
- Позволи си да имаш интимна връзка - но не натрапвай човека до себе си на своето дете. Съвсем нормално е то да ревнува, да не разбира защо се опитваш да "изместиш" баща му, да се опитва да те защитава. Но ако търпеливо и внимателно се опиташ да му обясниш, че се нуждаеш от неговото одобрение, за да бъдеш щастлива, то вероятно ще се опита да опознае човека, когото си избрала.
- Излизай с приятелки, забавлявай се, не спирай да се усмихваш - нужно е твоето дете да вижда, че майка му е щастлива въпреки трудностите. Така не само ще му даваш сили и то да се справя по-лесно с проблемите, но и ще му сложиш за пример с несломимата си сила.
Затова не бъди прекалено сурова към себе си и винаги си напомняй, че си човешко същество, което има право на грешки, но което прави всичко възможно да се поучи от тях. Не се лишавай от социалните контакти, от малките, чисто женски грижи за външния вид, от време насаме със себе си. Именно тези моменти ще те презареждат с енергия, ще премахват стреса от плещите ти и ще ти припомнят, че си пълноценна жена, която има достатъчно сили да се справи със съдбата на самотна майка.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.