Стресът при децата - 5 проблемни ситуации

от

Спокойна и усмихната майка = щастлив малчуган. Верни на тази максима ти предлагаме идеи как да действаш в ситуации, в които идеалната картинка ти изглежда невъзможна.

Стресът при децата

Стресът при децата

Спокойна и усмихната майка = щастлив малчуган.

Верни на тази максима ти предлагаме идеи как да действаш в ситуации, в които идеалната картинка ти изглежда невъзможна.

Проблемна ситуация: Липсата на сигурност

Ако вече си направила първото пазаруване в близкия търговски център заедно с твоето бебче, може би си забелязала колко раздразнително и неспокойно е било. Често такива моменти могат да завършат дори с продължителен плач. Случващото се не е никак приятно, но пък е напълно логично. Ето защо: помисли си какво би било за теб да попаднеш внезапно сред напълно непознати хора, в непозната и тотално различна обстановка, сред странни плашещи шумове и особени миризми...

Причината за недоволството на детето е, че то се е почувствало несигурно и незащитено.

Малчуганът може да се уплаши и разстрои дори у дома, ако някой наоколо говори на по-висок глас. Нормално е да посреща с неодобрение (и със сълзи) всяка внезапна промяна в околната среда, защото все още не е в състояние да осъзнае какво се случва.

  • Как да реагираш: Още преди да излезете навън подготви малкото за това, което го очаква. Говори му и му обясни какво трябва да свършите, къде ще отидете, кого може да срещнете и т.н. (успокоителният глас на мама помага, дори мъничето все още да не разбира думите ти). У дома се стреми заедно с таткото да създадете среда, в която детето да се чувства комфортно.

Това означава вие самите да бъдете спокойни, защото стресът веднага се предава на малкото човече. Затова старайте се да говорите помежду си с тих и умерен тон. Заобиколете мъничето с меки, успокояващи, а не крещящи цветове. И не позволявай притеснението ти дали се справяш добре с грижите да те направи изнервена и раздразнителна.

Проблемна ситуация: Трудната промяна

Смяна на жилище, дълга командировка на таткото, някои нови възпитателни правила у дома... Всичко това може да е причина за тревожното и неспокойно поведение на хлапето. Проблемът е, че на децата им трябва повече време, за да приемат промените. Освен това за едно двегодишно дете например все още е трудно да обясни какво го притеснява. Тялото му обаче може да реагира на стреса – като е възможно дори да се появят сърцебиене, болки в коремната област, нарушен сън. Малчуганът често става нервно, капризно, инатливо човече и сякаш прави всичко напук на теб.

  • Как да реагираш: Накарай малкото да се почувства участник в събитията. Ако половинката ти ще отсъства от къщи заради служебни ангажименти например, отидете на пазар (за куфар, дрехи или каквото трябва) в компанията на малкия ви наследник. После направете календар за пътешествието на тати. За целта ти трябва обикновен лист, който да разграфиш с датите. После използвай въображението си и заедно с детето го изрисувайте със знаци. Например сърчице (татко мисли за нас и ни обича), играчка (тати купува подаръци за нас), и т.н. Важно е да подготвиш детето, така че то да не се чувства изоставено, когато настъпи промяната.

Проблемна ситуация: Стряскащи преживявания

Уж безобидно детско филмче преди лягане, веселият чичко клоун в цирка или пък големия вълк в постановката „Вълкът и седемте козлета“ на кукления театър... За голяма част от децата това са все причини за много забавления, но за твоето биха могли да са много стресиращи. Проблемът в подобни ситуации е, че спомените от преживяното остават само на визуално равнище. А образите и представите са винаги по-страшни от изговарянето на случилото се с думи. За хлапетата все още е трудно да разберат, че това, което са видели не е реално, че е само „наужким“.

  • Как да реагираш: Ключът отново е в предварителната подготовка. Поговори с детето, обясни му къде ще ходите. Поясни, че клоунът в цирка е обикновен човек, който се преоблича, за да разсмива хората. Подобно може да бъде и обяснението за страшния вълк. Добър вариант е предварително да си му прочела въпросната приказка. Така детето ще знае, че накрая всичко ще завърши добре. Ще трябва също да ограничиш гледането на телевизия – особено преди лягане. Иначе съществува опасността малкото да има проблеми със съня и с някой анимационен герой, който „се крие под леглото му“:).

Проблемна ситуация: Плашещи новости

Първа задача на всяко мъниче (особено след като проходи), е на всяка цена да опознае света + границите на собствените си способности. И така малчуганът сам уверено ще си създава белички и приключения, „пълни“ с несигурност. Не се учудвай например, ако докопа някоя нова „играчка“ (дистанционното на телевизора) или за пръв път се запознае с гравитацията, като бутне любимата ти чаша. После може дори да се разстрои, защото не знае как да сглоби (или разглоби) „играчката“ с малките си непослушни пръстчета.

  • Как да реагираш: Вместо и ти да се ядосваш заради поразиите около теб седни спокойно до малкото. Кажи му, че разбираш как се чувства и обясни търпеливо как да се справи и как да се забавлява с играчката. Може да ти е много трудно, но се опитай да не му повишаваш тон и да не показваш, че си ядосана. Иначе има риск твоето настроение да се предаде на детето и вместо да забравите бързо за случая, то дълго да го преживява и да е тревожно.

Проблемна ситуация: Предизвикателството „детска градина“

Няма какво да се лъжем – прекрачването на прага на детското заведение е доста стресиращо преживяване за повечето малчугани. Откъсването за часове всеки ден от мама и тати, новите хора и правила, които трябва да се спазват, по-различната храна от домашната и липсата на добре развити способности за общуване с връстничетата...

Резултатът често е че сутрин след сутрин започваш с хиляди увещания, обяснения и въобще каквото ти хрумне, докато с разплаканото хлапе не се озовете пред входа на градината. Ситуацията става още по-напрегната и за теб, и за детето, когато някой път се наложи вечер да закъснееш и то остане последно да те чака. Проблемът тогава е, че малчуганът може много да се разстрои и да се почувства изоставен.

  • Как да реагираш: Още преди малкото да тръгне на детска градина, го „запознай“ с нея. Поне 2-3 седмици преди началото на този труден период си правете редовни разходки до двора на градината. По пътя обяснявай за децата, с които ще играе, за реда в заведението и т.н. От теб зависи (доколкото е възможно) да проучиш какви са порядките в градината и спрямо характера и чувствителността на мъника ти да му ги разясниш. Така детето ще се адаптира по-лесно в непозната среда.

Щом хлапето вече тръгне на градина е добре да си създадете ваши собствени ритуали, които да му действат успокояващо. Например отидете пред градината поне 15 минути по-рано и си поиграйте. Ако се налага да закъснееш вечерта, задължително предупреди малкото. А когато се приберете – посвети му се изцяло. Остави недовършената работа в офиса за следващия ден, а не се опитвай да наваксаш с безкрайни телефонни разговори. Попитай малчугана как е минал денят му. Порисувайте вкъщи или измисли друго приятно и отпускащо занимание.

Знаеш ли, че...

До двегодишна възраст мъничетата усещат инстинктивно кога са сигурни и защитени , а от две до пет години започват да осъзнават какво означава да са обичани.
При стресови ситуации в организма на малкото се отделя хормонът кортизол. Проучвания на американски учени показват, че децата с по-високи нива на този хормон в ранна възраст са по-тревожни като пораснат.

Консултант: Мария Рачева, психолог, консултант по индивидуална и организационна психология, ADVISE Center, София