Страховете на децата

В стремежа си да съхранят и отгледат рожбата си далеч от всяка опасност много майки не си дават сметка колко много страхове проектират в съзнанието на детето си.

Отдай своята любов и закрила, но недей да плашиш малкото си съкровище с всевъзможните опасности по пътя му. Помогни на порастващото човече да направи своите открития, дори и това да му коства леко ожулване или сълзи в очите.

Какво представлява страхът и как се заражда?

Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции и специфични поведенчески реакции, които се активират под въздействието на обект, приеман като заплашителен. Страхът е израз на инстинкта за самосъхранение и в този смисъл е изключително важна реакция, присъща на всяко живо същество. В природата животните развиват това чувство от опита, който трупат. При хората обаче страховете често са внушени от родителите още в несъзнателната детска възраст.

Предпоставки за развиване на безпокойство и страх у децата?

• Пренаталните преживявания, провокирани от емоциите на майката в периода на бременността й и самото раждане са сред първите фактори за формиране на безпокойство при децата. Начинът, по който са преминали 9-те месеца и това как се е случило раждането според психолозите има огромно отражение особено в първите години на детето.
• Наследствеността е безспорен фактор за емоциите на човека. Особеностите на нервната система и типа на реакция към обкръжаващата среда, които имат родителите, обикновено са присъщи и на детето.
• Ранното откъсване от майката също е отключващ момент, за да израсне едно неспокойно и боязливо дете. Затова трябва да направиш всичко възможно да бъдеш близко до бебето си особено в първата му година, а тръгването на ясла да отложиш максимално във времето.
• В първите месеци от живота на детето повишеното безпокойство се дължи и на неудовлетворени жизнено важни физиологични потребности като тези свързани с храна, сън, топло, студено, т.е. всичко, онова което определя физическия и емоционален комфорт на детето.
• Прекомерната закрила над малкото при опознаването на света води до страхове и несигурност. В този смисъл поведението на родителите и най-вече на майката е много важно. Помогни на малкото да направи своите открития като се намесваш само в наистина опасните ситуации.
• Децата в големите градове, които са лишени от непосредствено общуване в естествена природна среда и са изолирани повечето време в затворени пространства, са предразположени към формиране на страхове от външния свят – растения, животни и чужди хора.
• Отгледаните от един родител мъници са по-несигурни и при тях по-често битуват страхове поради простата причина, че не са усетили закрилата, която дава бащата. Освен това в желанието си да компенсира липсата на бащата, майката обгрижва прекомерно рожбата си и предава нейната тревога от стреса на самотното родителство.
• Напрежението в семейството, където има често неразбирателство и караници също води до безпокойство при малкото.
• Страхове от загубата на цялото внимание от страна на майката се развиват и при появата на второ дете, т.н. „кризата на детронирането“.

Симптоми за страх у детето:

• Раздразнителност ;
• Агресивност;
• Неспокоен сън;

За да расте без страх детето трябва да бъде обгрижено безрезервно и да бъде в близост с майката. Да получава ласки винаги, когато има нужда от тях без опасения, че може да се разглези.

Как да се справиш със страховете на детето?

Психолозите много често препоръчват на деца със проява на страхове да рисуват, да моделират с глина или пластелин. Игрите навън и заниманията със спорт като плуването също са добра терапия за плашливите малчугани.

Как се променя страхът в различните възрасти?

От 0 до 1 година

В този период малкото се страхува от непознати шумове и хора. Всевъзможни нови неща, които среща всеки ден също са причина за тревога.

Около и след 1 годинка

Страхът от липсата на майката и неяснотата кога ще се появи са водещи за безпокойството на детето. Във възрастта между 1 и 3 години започват тревожните нощни събуждания, породени от преживяванията през деня, страха от приказни персонажи и анимационни герои, както и безпокойството в тъмнината.

От 3 до 5 години

Детето започва да търси идентификацията си сред останалите. В този период най-често то тръгва на детска градина и има нужда да отстоява позициите си. Тогава се появява страхът да не бъде отхвърлено и да остане само. В този период много деца продължават да се боят от тъмното и от приказните същества, които асоциират с реални хора.

От 5 до 7 години

Появяват се страховете, свързани със стихиите – пожари, бури, дълбоки води и т.н. Развива се и боязън от родителските наказания, защото в този период възрастните започват да търсят по-често отговорност на детето за постъпките му. След 6 г. малкото осъзнава неизбежността от раздялата с родителите и започва да се страхува от смъртта. При децата, в чиито семейства тази тема присъства по различни поводи, свързани с близки хора, по-силно се изразява този страх и малките могат да го изживяват насън като се будят с плач.

Автор: Виолета Калъпова
Консултант: Ангелина Дитова, психолог