Страховете

Едва ли предполагаме колко са податливи децата на различни емоции и особено на страхове. Може би с времето, докато растем, забравяме за нещата, които са ни тревожили. Може би за това пропускаме притесненията на мъниците и ги приписваме на ината или глезенето, а може би изобщо не ги забелязваме.

На всяка възраст са присъщи определени страхове, те въздействат на психическото развитие на детето и по тази причина не бива да бъдат пренебрегвани или да разчитаме на времето, което ще ги заличи. За всяка нормална личност страхът е естествена защитна реакция, дори е здравословна до определена степен. Важното е да не потискаш тези чувства и да не караш детето да се срамува. Това е абсолютно грешна тактика, която ще доведе до вредни за психиката му последствия. А и се замисли дали ти нямаш достатъчно страхове в себе си, за които да се погрижиш.

Новородените се плашат от резките звуци, от доближаване до големи, тъмни предмети. И разбира се, най-голямото притеснение е липсата на мама, това е осезателно още от първите месеци и така години наред.

По средата на първата годинка детето вече изразява силно безпокойство ако мама я няма за по-дълго време. Плащат го и непознатите силни звуци. Втората половина на годината вече е белязана от появата на притеснения от непознати хора, особено от жени, които не приличат на мама, от хора с брада или с очила. Обикновено това преминава към третата година ори отсъствие на няколко основни фактора – престой в болница, дълга липса на мама и тате, стрес, падане.

На около три годинки може да се появи боязън от тъмното, страх от наказание или лишаване от нещо любимо.

От три до около шест години много деца изпитват страхове от приказни персонажи – змейове, вълци, баба Яга, чудовища. Безпокойствата могат и да се увеличат особено ако родителите са твърде взискателни и в същото време самите те са неспокойни.

В предучилищна възраст може да се появи и изначалния страх на всяко човешко същество от смъртта. Особено ако детето вече се е натъкнало на подобен случай с роднина или домашен любимец. Това е специфичен страх от липсата на яснота, от несигурността и нищото, което не може да бъде определено в някаква форма.

Децата в тази и в по-голяма възраст реагират много чувствително на конфликтите у дома или с роднини. Те действат като допинг за всевъзможни други страхове, като към тях се добавя притеснението от евентуална загуба или разделяне на родителите.

В училище притесненията вече са от малко по-различно естество. Детето се бои от лоши оценки, от провал най-общо казано. То не бива да остава с впечатление, че любовта на мама и тате зависят от успехите или неуспехите там. Самоуверените и обичани деца имат сили да използват свободата и таланта си, да рискуват и да се доказват. Започва да се появява и много сериозно притеснение свързано с одобрението на съучениците. Погледът на връстниците върху детето има голямо влияние и то често страда от притеснение дали ще го приемат и одобрят.

В тийнейджърска възраст страховете могат да са дълбоко прикрити и отново могат да са свързани с одобрението на околните и особено с това на противоположния пол. Тогава детето претърпява много трансформации и емоционални промени, така че бъди готова за изненади и различни проблеми със самоутвърждаването.

Има няколко лесни правила, с които ще помогнеш на детето да премине през страховете си без те да оставят трайни следи в съзнанието му.
На първо място са любовта, търпението и разбирането. Не насилвай детето да се откаже от притесненията си, защото на теб ти се струват глупави. Не го поощрявай насилствено да ги преодолява. Хвани го за ръка и го преведи през тъмния коридор, светни лампите, не го оставяй само или на тъмно. Нека знае, че ти и баща му винаги ще сте до него, независимо от страховете си. То не бива да се страхува от тях или да ги потиска. Не плаши детето със страшните образи от приказките. Остави тези чудовища да дремят в твоето детство, не в неговото.
Контролирай достъпа до телевизия и компютър, увеличавай ги постепенно с възрастта, като отлагай максимално началото.
Говори от рано на детето ако ще настъпват драстични промени, обяснявай му, гласувай му доверие.
Повдигай самочувствието на детето, неговата самоувереност и страховете са като скачени съдове – едното за сметка на другото.
Помири се със собствените си страхове, защото е много вероятно неусетно да ги прехвърлиш върху детето.
Поговори с мъничето и изясни причините за притесненията. Децата обичат да си фантазират и понякога сами измислят персонажите и плашещите фактори, в които искрено вярват.
Преодолейте заедно страховете с помощта на игра, някакво забавление или разкажи за твой подобен страх като дете, който после си преодоляла и се е оказал неоснователен.
Поощрявай самостоятелността на детето, не следи всяка негова стъпка и не контролирай живота му.
Най-неефективният метод е да го разубеждаваш колко е безсмислен страха му.