Страх от училище

Първият срок вече е отминал и първолакът е показал характер в училище. При някои деца адаптацията е изключително бърза, при други обаче това е мъчителен процес, който включва високи дози страх и стрес.

Не е лесно да се привикне към учебния процес, към новата среда, учителите, изискванията. Всичко това е голям стрес в следствие толкова много промени, изобщо не е лесно да си ученик. В този период трябва да си особено внимателна за всички промени в поведението, за реакциите, за проблемите и конфликтите в училище и у дома. Много често детето реагира на новостите и стреса със страх и тревожност. Понякога се разболява и лечението се проточва необичайно дълго, появяват се проблеми в общуването, в съня, в храненето. Признаците на страха и стреса може да са много различни, зависи от характера на детето и от обкръжението. Те обаче със сигурност подриват и имунитета му.

Училището е новият свят на детето, физически, то заема половината от всеки негов ден, но психически много повече от това. Не е чудно, че много деца развиват страхове в училище. За съжаление стам се отправят уеднаквени и осреднени изисквания, които в никакъв случай не могат да паснат на всяко дете и неговото специфично развитие. Очакванията към мъниците пък са от много страни – родители, учители, роднини, съученици.
Това е моментът, в който децата започват да се самоутвърждават извън семейна и приятелска среда и ако педагозите нямат личен подход и не усетят спецификата на всяко отделно дете, възможно е у него да се създадат трайни страхове и дори комплекси.
В много училища в из Европа оценките и всякакви форми на оценяване са изключени в първите години на обучение. В предучилищната подготовка и в първите два класа новата информация е поднесена под формата на игра в неформална обстановка, с помощта на играчки, цветове, нагледни уроци сред природата или в двора на училището. Занятията не целят задължително да набият в главата на децата количество информация, а по-скоро да ги научат да мислят, да фантазират и да намират сами решения на различни задачки. Все умения, които ще им помогнат много по-нататък, когато започнат по-сериозните уроци.

Първопричината на страховете може да изглежда на пръв поглед, че се корени в прекалено строга учителка. Това е най-лесното обяснение, към което се захващат повечето родители, но често причините не са това или само това. Основите най-често се коренят в отношенията в семейството, в очакванията, оценките и комуникацията между родителите и децата. Отделяй специално време с детето за игра, успокоение, разходки и разговори, а не само за учене. Отношението към ученето и уроците се формира в семейството. Нека новите знания за мъничето бъдат просто любопитни и шарени подробности за света около него, а не товар, който трябва да носи задължително в тежката чанта на гърба си.

Фактори, които предполагат страх и стрес:

Недоволство от страна на родителите, постоянни критики. Така детето свиква, че просто не изпълнява достатъчно добре изискванията на близките си и винаги е с предчувствие за неприятности и неуверено в себе си.

Завишени изисквания, които лишават детето от свобода, от фантазия и самочувствие. Отнемат му психическия комфорт, а способността му да се справя със задачи спада значително. Развива чувство за малоценност.

Хиперопека, която също отнема от свободата и самоинициативата на детето. Много родители смятат, че грижите за детето трябва да включват задължително и съвместно учене, съвместно писание, изобщо всичко от играта до съня и уроците.

От практиката

Ако детето се страхува да ходи на училище и отказва да тръгне. Обикновено се случва след ваканция или болест, тоест след известно откъсване от училищната среда. Може да предложиш на детето да отиде само за няколко часа или да водиш детето заедно с негов съученик, за да му е по-комфортно.

Ако се притеснява да взема участие в часовете и в съвместните игри и занимания, трябва да отделиш време, за да проучиш притесненията и страховете му. Възможно е да има ниска самооценка и да се срамува от изяви, възможно е и просто характерът му да е по-интровертен. В никакъв случай не насилвай детето да прави нещо против желанията му, не му спестявай похвали, стимулирай фантазията му. То само ще реши кога е време за изяви и какво точно го влече.

Децата се страхуват и от даване на грешен отговор, точно за това не искат изобщо да вземат участие или дори да помислят по задачата. Това блокиране на инициативата отново издава от страх от грешки, от недостатъчно стимулиране на самочувствието и от твърде много критики.

Не преувеличавай стойността на оценките, контролните и изпитванията. Обясни на детето, че те са просто част от пътя му в училище, но в никакъв случай любовта и отношението ти към него не зависят от справянето му с тях.

Ако детето се бои от конкретен учител ще трябва в началото дискретно да обърнеш внимание на този човек, защото е възможно мъничето да му е придало и внушило качества и отношения, които той няма. Разпитай други майки за впечатленията на техните деца, поговори с твоето и виж какво точно го притеснява. Ако страда от прекалена строгост, забележки и наказания – значи със сигурност трябва да говориш с възпитателя и да изискваш промяна в поведението.

Понякога разговорите, рисунките, ролевите игри разкриват много повече, отколкото ежедневните разкази след училище. Накарай детето да се вживее в ролята на съученик или учител, разиграйте ситуация от училище и оставете детето да импровизира. Така ще научиш най-добре кой го тормози, какво го притеснява. Възможно е проблемите да се крият в отхвърляне, подигравки или тормоз от съученици.

При всички положения ученикът изисква специално внимание, търпение и стимулация. Изпили егото и амбициите си и помогни на детето да мисли, да фантазира и да експериментира. Не забравяй да му осигуриш достатъчно време за почивка и игри, като гарнираш това с много любов и внимание.