Стереотипите в детското възпитание

• от

Обсъждайки проблемите във възпитанието, често пъти и родители, и педагози обобщават наблюденията си спрямо пола на децата. Кои деца се отглеждат по-лесно – момичетата или момчетата? Категоричен отговор няма. Защото както при едните, така и при другите трудности има.

Обсъждайки проблемите във възпитанието, често пъти и родители, и педагози обобщават наблюденията си спрямо пола на децата. Кои деца се отглеждат по-лесно – момичетата или момчетата? Категоричен отговор няма. Защото както при едните, така и при другите трудности има. Освен това подходът във възпитанието не се определя толкова от пола, колкото от особеностите в характера на личността.

Стереотипите в детското възпитание

И все пак кои са най-често споделяните перипетии от майките, отглеждащи момичета и майките, отглеждащи момчета? И как се коментират от психолозите изградените стереотипи?

Какви са момичетата?

По-емоционални! Много майки забелязват, че в ранна детска възраст момичета често сменят настроенията си: от тъжни до весели, от дружелюбни до унили, докато момчетата по-скоро са склонни да „вървят по течението“.

Вечно спорещи! Момичетата започват да говорят по-рано и обикновено по-бързо развиват вербалните си умения. От една страна това е добре, но от друга ще трябва постоянно да се справяш с много капризи и възражения.

Емоционално агресивни! Докато момчетата проявяват своята агресия чрез физически методи, то нежните създания действат с вербални средства: злобни коментарии, прекратяване на общуването, изключване от игрите и пълно игнориране.

Какви са момчетата?

Физически активни и агресивни! Момчетата постоянно играят: бягат, скачат, падат. Винаги са готови да счупят или повредят нещо. Това е така по две причини: висока физическа активност и ниска способност за емпатия (съчувствие), в резултат на което на момчетата им е трудно да разберат защо е лошо да „чупят“ или „повреждат“.

Трудно общуват. Докато момичетата да склонни да обсъждат различни варианти, момчетата изразяват само това, което искат да направят или вземат. Например ако трябва да изберете кое филмче да гледате дамите са склонни да обсъдете различните предложения, но господата са категорични какво искат – единствено и само „Покемон“, и не желаят да коментират.

Обичат състезанията. Момчетата се съревновават с връстниците, братята, сестрите, родителите. Искат винаги да побеждават. Е, това не е лошо да стремиш да бъдеш в челните редици, стига това да не превърне в свръхамбиция със своите отрицателни страни.

Преимущества винаги има!

„Типично мъжкото“ или „типично женското“ винаги може да се срещне и в двата пола. За да не се превръща възпитанието в кошмар е нужно да определиш, кое провокира лошото настроение и съответно какво можеш да направиш. А и бъди сигурна, че преимущества има даже и в „най-ужасните“(напълно възможно е само за теб да са толкова ужасни) черти на характера.

Той е буйно дете, винаги готово за всякакви щуротии.

Преимущество: синът ти расте физически активен и общителен, а това ще му помогне в бъдеще да се справя успешно с живота. Но за да не „изгубиш ума и дума“ от безкрайните лудории, ти предлагаме следното: всеки ден извеждай детето навън, на свеж въздух и активни игри. Както и непременно го запиши на някакъв вид спорт.

Тя е способна да ме накара да променя мнението си и да стане на нейното.

Преимущество: дъщеря ти има талант да убеждава с думи, да бъде настойчива в своите убеждения. Поддържай това качество, като общувате на теми, интересни и за двете ви. Ако мненията не съвпадат, не се предавай мигновено. Все пак не отстъпвай от своите аргументи. Учи детето да спори и да се учи да приема и другата гледна точка.

И той, и тя не престават да чупят всички играчки.

Преимущество: детето иска да знае как са устроени играчките, а това е признак на интелектуално любопитство. Тогава купувай такива играчки, които се разглобяват и сглобяват. Ако детето все пак чупи играчките ей така, просто за удоволствие, то тогава една част от тях (които считаш за нужно) ги прибери на тайно място, докато им дойде времето  (разбирай – докато детето се е научи, че не трябва да се отнася така към вещите). Идва и този момент :).

Пълният текст на статията можеш да прочетеш в брой 12, Декември 2009, на списание „Моето дете“