Срамежливци и агресори в детската градина

Срамежливци и агресори - два типа проблемно поведение е възможно да се проявят при социализирането на детето в новата среда. Как да се справите с двете крайности?

До скоро сте била неизменно до детето и сте „регулирали“ гневните му изблици или сте го насърчавали да бъде по-уверено и смело. Сега обаче малчуганът ви се сблъсква сам и „мери сили“ с поне две дузини други хлапета. И понякога се оказва, че характерът му създава неочаквани проблеми.

Ако имате малък срамежливко...

По какво ще го познаете?
Малчо се крие всеки път зад вас и търси сигурност в прегръдката ви, щом някой го заговори или се намирате на непознато място. А докато всички в пясъчника играят заедно, той предпочита да се усамоти в някое ъгълче. Не може да се каже, че е от общителните. Трябва му повече време да се отпусне и често се чувства неуверен. А през това време нахаканите му връстници превземат детската площадка, окупират играчките и буквално прегазват вашето хлапе, което дори не се опитва да им възрази. А на вас може би ви се иска да е поне малко като тях – не защото ще е по-добро, а защото вероятно ще се справя по-лесно в живота.

Как да помогнете на срамежливото дете?

•  За да насърчите малкото да бъде по-уверено и общително, не бива да му оказвате натиск – това ще има точно обратния ефект. Не искайте на всяка цена то да се промени веднага. Трябва да имате търпение. Да се преодолее срамът не е толкова лесно.
•  Не го насилвайте да поздравява продавачката от магазина, ако не желае и предпочита да наднича иззад гърба ви.
• Не изисквайте от него задължително да играе с другите деца, ако неговото желание е друго. Тези неща не стават насила. Когато почувства нужда да е с тях, то ще се престраши. Ако не днес, то утре, вдругиден... когато се почувства готово. Помнете, че заострите ли вниманието му върху проблема, ще го задълбочите.
• За да преодолее срама си, детето трябва да се почувства добре при общуването с околните. Дори в началото да не играе с децата от площадката, го води всеки ден там. Така постепенно ще опознае обстановката и хората и скоро може би ще поиска да участва в случващото се. Когато усетите, че малчуганът добива смелост, лекичко му подскажете какво може да направи (но само ако желае): „Виж това момиченце каква хубава кукла има. Искаш ли да я видиш отблизо? Покажи й и твоите кукли. Може би и на нея ще й харесат“. Наблюдавайте реакцията на детето и не го притискайте, ако категорично откаже да отиде. Опитайте подобна тактика отново след известно време.
• Важно е да не се отказвате и да се примирявате с мисълта, че „то си е такова“. Не спирайте с опитите - излизайте, общувайте, опознавайте.
• Ако малкото се чувства изключително несигурно навън, можете да поканите приятелчета у дома. Направи така, че на гостите да им е приятно и интересно и те сами ще поканят малкото да участва в игрите им. А престраши ли се веднъж да го направи, нещата вече няма да му изглеждат толкова страшни:).
• Обвиненията при неуспех няма да ти помогнат. Затова, вместо да се питате къде си сбъркала, по-добре се постарайте да изградите добра емоционална връзка с детето си, да познавате мислите и страховете му.
• Разберете от какво точно се притеснява и му помогни да го преодолее. Не си позволявайте и да коментирате проблема му пред околните или да го оправдавате с обяснения колко е срамежлив. Това ще го накара да се почувства различен от останалите.
• В началото може да го насърчите да играе с по-малки деца, за да се чувства в лидерска позиция. Така ще избегнете и опасността по-отворените му връстници да му се присмиват за стеснителността. Важното е да се почувства добре в средата, в която се намира.

СТР.:2 Ако детето е агресивно...

По какво ще го познаете?

Агресивният малчуган се намира от другата страна на барикадата. Той е в ролята на нападателя, който налага децата, за да постигне своето. Но за истинска проява на агресия може да се приеме само системното и целенасочено агресивно поведение спрямо околните. При 2-3 годишните хлапета обаче трудно може да се говори за такова, тъй като те все още са твърде малки и нямат достатъчно опит, за да вредят умишлено на другите.
Противно на представите ни, агресивните деца всъщност са много чувствителни. Зад нападателното им поведение се крият множество страхове и несигурност, които те замаскират с обидни думи и бой. Не е изключено детето да подражава на герой от филм, компютърна игра или онова, което вижда вкъщи (ако в семейството има насилие). В много от случаите агресията е зов за помощ и сигнал, че някъде нещо не е наред.

Как да му помогнете?

•  Отговорете на лошото с добро! Не мислете, че ако го набиете и вие, то ще си вземе урок. Няма как да изкорените агресията с агресия. Важно е да покажете на малчугана, че шамарите не са начинът за справяне с конфликтите.
•  Осигурете му спокойствие у дома. Вгледайте се в собственото си поведение и отношенията със съпруга ви и останалите членове на семейството. Опитът показва, че обичта и сигурността в семейната среда изключват агресията от живота на дребосъка.
•  Показвайте му, че е обичано. Вие сте негова майка и го обичате повече от всичко – това е ясно. Но дали мъникът го знае? Казвайте му го и го показвайте всеки ден. Отнасяйте се с него спокойно, с разбиране и любов. Избягвайте да му крещите и наскърбявате – помнете, че макар и с нисък ръст, той все пак е личност и усеща настроенията ви. А и със сигурност обожава да ви имитира. Това, което правите вкъщи, ще го повтори навън.
• Не го засипвайте с обвинения. Колкото и лоша да е постъпката му, не бива да го карате да се чувства зло. Чистата детска душа няма как да е обременена със злоба. Затова спокойно му дайте кратък урок по добро поведение, уверете се, че е разбрало и след това тактично наблюдавайте отстрани.
• Дайте му възможност да изразходва енергията си. Понякога агресията е просто излишък на енергия (характерен за повечето деца). Можете да се отдадете на занимания по бойни изкуства или някаква противоположна дейност с успокоителен ефект (уроци по музика, танци и пр.) Ако малчуганът е твърде малък за това, просто осигурете достатъчно време и средства за игра, за да не му остават сили да е агресивен :).

Ако мислите, че положението е сериозно и намесата ви не помага, потърсете съдействието на детски психолог!