Спортът и децата

Днес много амбициозни родители засипват децата си със задачи, курсове, частни уроци и какво ли още не. Само че в стремежа си да им дадат най-доброто, те забравят за едно от най-успешните средства за развитие и изграждане – спортът.

 За много родители образованието е на първо място и с право. Не бива обаче да се прекалява с натоварването и да очакваш твърде много от детето си. Важното е да го оставиш да избира само своите занимания и да го насърчаваш да ги развива. Едновременно с това то трябва да има и време за отдих, игри и релаксация. Спортът е чудесен начин за разтоварване, а в същото време носи много позитиви. По-добре е детето да си почива, докато рита футбол или е на танци, отколкото да стои залепено за компютъра. Не случайно всички лекари ще потвърдят, че спортът е прекрасен начин за поддържането на физическото и психическо здраве. Използвай преливащата детска енергия, за да въвлечеш мъничето в спорт, който харесва. Не забравяй, че трябва да оставиш избора на детето. Ако го запишеш въпреки волята му или без особено желание за дадена дисциплина, това може да го отдръпне изцяло от спорта. Дори да опитва нещо и след това да се отказва, това е по-добре, отколкото да ходи на сила. Рано или късно ще открие своя начин на физическо натоварване.

Имунитет

Много статии са написани за това как да развиваш имунитета на детето. Освен здравословната храна, умерените температури и каляването, един от най-успешните и безпогрешни методи за това е спортуването. Децата преливат от енергия и това си личи дори, когато са седнали пред компютъра. Те постоянно имат нужда от движение, трябва да правят нещо, вниманието им трудно се концентрира за по-дълго време. Тренировките се отразяват на мускулатурата на детето, стимулират я и повдигат общия тонус. Подобрява се кръвообръщението, децата свикват да издържат в различни температурни условия. Всичко това се отразява изключително благотворно на имунитета.
Освен това, детето има много по-малък шанс да развие наднормено тегло, а в България проблемът се среща масово сред подрастващите.

Апетит

Родителите на злояди деца веднага ще отбележат разликата. Когато детето стои пред телевизора или компютъра, то хаби много по-малко енергия и съответно има нужда от по-малко храна. Такива деца огладняват по-трудно, но за сметка на това често посягат към вредни храни като шоколад, зрънчо, чипс или други пакетирани отрови. Все пак те се ядат много по-лесно срещу телевизора. Доказана е и връзката между вредните храни и стоенето пред екрана. Докато детето, което спортува разбира се, че хаби повече енергия и има нужда от по-солидна храна. Но родителите трябва да следят за качеството й, защото първичния импулс на мъника е да грабне вафлата или чипса. Спортът се отразява прекрасно на апетита, а дете с голям апетит е склонно да хапне от здравословните ястия на мама или баба.

Укрепва организма и психиката

Децата много често страдат от проблеми с опорно двигателния апарат. Най-често срещани са гръбначните изкривявания. А стресът в училище, в детската градина или у дома се отразява моментално да нежната детска психика. Днес много по-често се срещат хипер активни деца, такива, които са лесно раздразними, с трудности в концентрацията. Спортът може да се справи с тези проблеми. Активното движения укрепва тялото и уравновесява психиката. Мускулите заякват, стойката се подобрява, излишната агресия и енергия се изхабяват по позитивен и полезен начин. Така детето по-лесно може да намери баланс и спокойствие.

Организираност

Спортът действа много възпитателно, стига разбира се детето да е попаднало на правилния педагог. Физическата дейност повишава способността за концентрация и се отразява положително върху учебния процес в училище. Детето се научава да мисли стратегически, комбинативно и концентрирано. Това важи с голяма сила за отборните спортове. То става по-организирано, разпределя по-добре времето си и до голяма степен се отразява благотворно и на самостоятелността му.

Социализация

Не на последно място, отрочето ти попада в нова среда, извън училище, извън детската градина или приятелите от улицата. Научава се да общува с различни деца, с нов преподавател с нови изисквания. Учи се и на работа в екип, на взаимоотношения. Особено ако тренира нещо отборно. Детето си дава сметка, че от него зависи представянето на останалите, а в същото време то самото е зависимо от тях.
Научава се и на още нещо, което е много важно и нужно в живота – да понася с достойнство както победите, така и загубите.