
Спонтаният шамар - какво правим след него?
На всеки родител се случва да се разгневи и да не понесе някоя глупост или пакост на детето си. Ръката сякаш сама се надига - и плесницата е налице. Шамар по тила, по дупето - зависи от ситуацията.
После се стъписваме и съжаляваме за постъпката си, защото всъщност не одобряваме такива възпитателни методи.
Каквито и мнения да сте чували за шамаросването, то понякога е най-ефикасната и бърза реакция за рязко прекъсване на неправилно действие при детето. Но може и да влоши нещата.
- Ако детето е твърде малко, знайте, че просто не ви е разбрало.
- Ако е тийнейджър, отношенията ви може да се влошат.
Напляскването обикновено има ефект при децата между 2-3 и 6-7-годишна възраст.
След тези уговорки има и още нещо: шамарът със сигурност има временен резултат. Той не може да доведе до трайна промяна в поведението на детето.
Какво се случва след него? Кършите пръсти, чудите се накъде да гледате - пообъркана сте от детето си. Какво да правите?
- Не се оправдавайте в никакъв случай! Детето умело ще се възползва в бъдеще от вашето лесно проявяващо се чувство за вина. Пък и при такава ваша реакция нито ще постигнете желания ефект, нито ще спечелите уважението на детето си.
- Не се разнежвайте ако преценявате шамара като своя грешка, бихте направили и друга грешка, ако разцелувате детето в изблик на разкаяние. Това напълно ще го обърка, пък и в този момент вие по-скоро егоистично ще се опитате да замажете грешния си ход, без да си давате сметка за неблагоприятните последствия.
- Разговаряйте, но не веднага ако все пак много се тормозите, изчакайте да премине първоначалното покачване на адреналина. Какво да му кажете? Истината - неговото поведение често ви дразни, но вие не си позволявате да се гневите, а залагате на разбиране. Но не пропускайте да подчертаете, че когато то прекрачи всички граници, прекрачва и предела на вашето търпение. Детето трябва да разбере, че плясва-нето е крайна мярка и до нея се стига при изчерпване на всички други опити за разбирателство. Докато разговаряте, не допускайте скъсяване на дистанцията - само така ще добиете желания ефект.
Ако сте замахнали и напляскали детето си преди лягане, не го оставяйте да премисля грешките си цяла нощ...
Просто изчакайте малко и изяснете случая. Не изясните ли нещата и си позволите (в името на ефективното възпитание) да пропуснете традиционната прегръдка преди сън, детето ще се обърка.
Не бъдете жестоки, а справедливи и разумни. Детето ще съумее да разграничи нещата.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.