Слухът на бебето

Как да разбереш дали бебето ти няма проблеми със слуха?

Ранното откриване на здравословните проблеми гарантира тяхното успешно разрешаване.

Ранната диагностика на слуха означава да се заемеш с въпроса още през първите месеци от живота на твоето бебе. Важното е да следиш няколко лесни сигнали, които подсказват дали всичко е наред.

Педиатърът също трябва да проверява това при редовните консултации.

Можеш да провериш дали нещата се развиват добре като проследиш реакциите на бебето на различни шумове - стряска ли се при силен и рязък звук, обръща ли се по посока на шумоленето или на звука от дрънкалката, постепенно започва ли да реагира на закачките, да гука и да отвръща на нежния глас на мама или татко? Това са част от сигналите, които подсказват какво е положението със слуха.

Разбира се, всяко дете се развива различно и не бива да се тревожиш излишно, но на около три месечна възраст вече може да се установи по изброените признаци дали детето има проблем със слуха.

Трябва да си внимателна повече от обикновено ако в рода ви има хора с глухота и проблеми със слуха в различна степен. Също така, тази информация е важна за педиатъра, не пропускай да му кажеш ако има нещо такова, за да го има предвид при прегледите и да обърне специално внимание на слуха на бебето.

За да се изследва слуховия орган при пеленачета се използва компютърна аудиометрия с помощта на която се проверява чувствителността на слуховите нерви спрямо звуци от различни честоти.

Дори и да нямаш повод за безпокойство, профилактичния преглед при уши нос и гърло при навършване на полугодието няма да навреди.

На тази възраст лекарят може да определи със сигурност как детето реагира на звуци, като използва специален камертон. А когато мъничето стане на годинка, прегледа може да се повтори.

Ранната диагностика на слуха е важна и в периода на формирането на речевите способности, тъй като детето трябва да чува ясно речта на околните, да запомни звукосъчетанията, словореда и значението на думите, за да може по-късно да започне опитите да изговаря своите думички.

Нарушенията в слуха могат да забавят проговарянето и дори психическото съзряване на детето.

Остротата на слуха при по-отрасналите деца може да се провери и по много прост начин - отдалечаваш детето от себе си на поне два метра в тиха стая и започваш да му нашепваш думички, които то трябва да повтаря.

Вродените дефекти в слуха са рядкост.

Но инфекциозните  вирусни заболявания често се отразяват на слуха и предизвикват възпалителни процеси, които могат да доведат до временен спад в слуха или даже до глухота. Усложненията след скарлатина, остри вирусни заболявания (особено при отит), заушка и други са сред причинителите на временна или постоянна глухота.

Слуха на детето може да се повлияе и от една обикновена на пръв поглед хрема.

Дали ще е в следствие на алергия, инфекция или настинка, опасността за засягане на слуховия нерв е на лице. Честите хреми могат да доведат до съвет за отстраняване на сливиците, но не бързай с тази операция. Сливиците служат и като защита, която прегражда пътя на инфекциите надолу и влияят на имунитета на детето.

Профилактичните прегледи, хомеопатията и засилването на имунната система на детето са добра основа за поддържане на детския слух.