Скъпи, бременна съм!

от 1

Бременна съм! На тази новина мъжете реагират по различен начин и затова често пъти жените си правят погрешни изводи.

На тази новина мъжете реагират по различен начин и затова често пъти жените си правят погрешни изводи. Как да разчетем правилно поведението на бъдещите татковци.

ТОЙ е на Върха на щастието си...

„Двамата пътувахме към къщи, връщахме се от работа. Водехме обикновен разговор и между другото му споменах, че и този месец цикълът ми закъснява...

Беше свикнал с проблемите ми, така че не се изненада. Почти бяхме подминали една аптека, когато, къде на шега, къде насериозно, му казах да спре колата, за да ми купи тест за бременност.

Бях забравила за теста, когато след вечеря приятелят ми ме подсети да го направя. Любопитството ми надделя... Той се суетеше около мен: „Ако си бременна, това ще е най-големият подарък в живота ми."

Когато се появиха двете чертички, оцветени в един цвят, бях изумена: „Не! Не е възможно, аз всичко планирам... Това не може да се случи точно сега!" За разлика от мен ТОЙ беше като побъркан от радост. За пръв път от години го виждах истински щастлив."

Емилия, 32 г. от София

 Скъпи, бременна съм! 

...но ТЯ трябва да внимава

Подобна реакция е разбираема за двойка, която отдавна е решила да има дете, но е оставила на съдбата да определи кога точно това да стане. У нас много хора действат по този начин и сключват брак едва след като жената забременее.

Резервите, които поражда подобен модел на поведение, идват от аналогията с покупката на скъпа вещ - „изпробваш и плащаш". Обикновено „изпробвана" е жената и ако тя се окаже „ялова", може да бъде сменена. Такова предметно отношение се долавя и в израза „... това ще е най-големият подарък в живота ми".

Изглежда абсурдно детето, което е абсолютна ценност, да бъде възприемано като подарък, който някой прави на някого. Освен това подарък се дава и като награда за нещо. Ако по някаква причина този подарък не бъде направен от жената на мъжа, той може да се почувства засегнат и да го потърси другаде. Реално погледнато физическото създаване на дете не е чак такова геройство, заради което човек да се „побърка от радост".

Смятам, че истинското предизвикателство пред двойката е пълноценното отглеждане и възпитание на това дете, което изисква взаимна отдаденост, зрялост и отговорност.

ТОЙ е шокиран...

„Беше през уикенда, когато разбрах. ТОЙ беше излязъл да напазарува. Направих теста сама, предчувствайки, че съм бременна. Цикълът ми беше закъснял само с 10 дни, но промените на тялото и настроенията ми не можеха да ме излъжат.

Казах му новината след вечеря, бяхме се гушнали на дивана и се канехме да гледаме филм. Мислех, че ще се зарадва също като мен, смятах, че след като аз съм готова, и той ще е, но уви. Преди 3 години, когато заживяхме заедно, от само себе си се разбираше, че рано или късно този момент с детето ще дойде... Но сега той реагира странно, неадекватно... Каза ми: „Това е недопустимо! В кой век живеем? Нима не знаеш как да се пазиш?!"

Стана от дивана, седна на килима и хвана главата си с ръце, а аз, втрещена, го гледах и се питах наистина ли това е мъжът, от когото очаквам дете. Почувствах се изоставена, предадена...

След два дни той се съвзе, но още не мога да забравя реакцията му... Дори се питам заслужава ли това щастие?"

Гергана, 29 г. от Бургас

 Скъпи, бременна съм! 

ТЯ трябва да го разбере

Дълбоко погрешно е разбирането, че щом двама души са заживели заедно, идването на детето е нещо, което следва да се приеме по подразбиране. Едва ли има по-отговорен избор от този да станем родители и той е доста по-различен от това да ни е хубаво да живеем с някого. Поемането на грижата за собственото поколение изисква радикални промени в съвместния живот, за които човек трябва да бъде подготвен.

Съвременните средства за избягване на нежелана бременност дават пълна възможност и мъжът, и жената да избират кога да станат родители. В случая и двете страни имат принос за неприятната ситуация, която се е създала. От една страна, жената е желаела да стане майка, без да е проверила и разбрала ясно дали това е желанието на нейния партньор. Отговорността за това е нейна и едва ли разочарованието от реакцията на бащата е най-уместното.

От своя страна мъжът също е съпричастен към това, което се случва, и е абсурдно да обвинява приятелката си, че не се е пазила, след като и той не е взел необходимите мерки. Очевидно ясното договаряне на този въпрос е проблем за много двойки, много по-лесно  е, когато установят недоразумението, да стоварят вината върху другия. Едва ли от това обаче печели някой.

ТЯ иска да стане родител „на всяка цена"...

„Вече съм на 38 години и след няколко неуспешни връзки реших, че няма смисъл да отлагам повече и трябва да си родя дете.

Скъпи, бременна съм!Единственият ми шанс да забременея без обвързване беше да използвам донор и да зачена ин витро. Получи се чак след втората процедура. Вече съм бременна в 4-ия месец с близнаци...

Е, нямаше мъж до мен, с когото да споделя прекрасната новина, но важното бе, че осмислих живота си. Сигурна съм, че сега щастието ми ще бъде пълно..."

Николета, 38 г. от Варна

...нека това не бъде „за сметка" на децата

Тази история показва, че когато една жена е мотивирана да има дете, тя намира начини да осъществи своето желание. Но родителството е сериозен ангажимент за отглеждането и възпитанието на детето.

Упоритият стремеж да се преодолеят личните проблеми поставя и още един въпрос - този за самотното майчинство, което някои жени избират. Известно е, че всяко дете има правото да се роди не само желано, но и да израсне в семейство с двама родители, които да си помагат в неговото отглеждане.

Недопустимо е, ако някоя жена, загубила вярата, че може да срещне подходящия партньор, използва детето за решаване на личните си проблеми. Струва ми се, че този въпрос следва да има не само морален характер.