Приказка – подарък от Паулу Коелю и издателство „Обсидиан“ по случай Деня на детето

Имало едно време един цар. В неговото царство всички живеели щастливо, макар че съседните царства непрекъснато воювали помежду си.
Един ден царят повикал своя съветник и го попитал:
– Защо само нашата страна живее в мир?
– Защото хората са доволни – отвърнал съветникът.
– А защо са доволни? – поискал да разбере царят.
– Защото обичат онова, което вършат.
Опасно е да живееш, заобиколен от войни, мислел си царят, все така разтревожен. Някой ден на съседите ни може да им омръзне да воюват помежду си и да ни нападнат. Как да ги научим защо мирът е толкова важен?
Веднъж, докато царят седял на брега на едно езеро, загледан във водите му, покрай него минал лодкар.
– Знаеш ли как да научим съседите ни, че мирът е много важен? – попитал царят.
– Всички те говорят различни езици – отвърнал лодкарят. – Няма да ни разберат.
Прав бил лодкарят. Най-накрая, след като цял следобед съзерцавал езерото и размишлявал, владетелят бил осенен от една идея.
Oще на следващия ден той с нетърпение свикал всичките си поданици.
– Онзи, който нарисува най-хубаво мира, ще получи десет жълтици.
Развълнувани, хората се заели със задачата.
До края на годината всеки успял да изпрати картина с надежда да спечели наградата.
Всеки бил изобразил онова, което познавал най-добре:
шивачът
хлебарят
войникът
хипито
монахът
мистикът
отличникът в училище
най-слабият ученик.
Картините били толкова много, че на царя му било трудно да определи коя от тях най-добре илюстрира силата на мира.
След дълго умуване той отново събрал поданиците си, за да обяви своето решение.
– Благодаря ви за положените усилия. Всичко, което ми изпратихте, е прекрасно, защото е било създадено с любов. И все пак, за да връча наградата, трябваше да избера само една картина. Това е картината, която печели второ място. В нея са силата на планините, енергията на слънцето, сигурността на дома, удоволствието от храната, спокойствието на езерото, сянката на гората, радостта на птиците и невинността на децата. Великолепна е наистина и със сигурност щях да я обявя за победител, ако не беше една друга картина, която според мен изобразява силата на мира най-добре.
Хората се ужасили, когато видели избора на своя владетел.
Сред тълпата се надигнало недоволство.
– Нашият цар май се е побъркал – обадила се една жена.
– Едва ли вярва сериозно, че тази грозна картина илюстрира мира – рекъл хлебарят.
– Май ще е най-добре да намерим някой, който разбира от изкуство – добавил царският звездоброец.
Царят обаче невъзмутимо се обърнал към поданиците си:
– Навярно си мислите, че не разбирам от изкуствои не схващам смисъла на мира – казал той. – Когато за
пръв път видях тази картина, и аз се ужасих. Природата изглежда разгневена, но ако се вгледате в дърветата, огънати от вятъра, ще забележите, точно като мен, чена един клон има гнездо, а в гнездото – птиче, и то се усмихва, защото майка му му носи храна. Това е за менсилата на мира. Независимо от бурите наоколо, има ли мир, ти си способен да се радваш, да създадеш семейство и да се бориш за него. В мирно време можеш да превъзмогнеш всички трудности.
Картината пътувала до много други царства. Лека-полека те осъзнали посланието, което тя носи, и мирът изпълнил сърцата им.
Край
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.