Семейство с две деца живеe на 10 кв. м. без ток и вода

"Майко, ако имам пари ще почерпя съучениците си, за да си мислят, че не сме бедни", изрича едно момиче, ученичка в шести клас. Семейството на Виктория Миленова, брат й Росен - четвъртокласник, майка й Руска и бащата Асен от две години живеят в една стая без ток, вода и покрив, насред полето край жк "Струмско".

Майката й бащата са без работа от години. Руска работила като шивачка в цех в сградата на бившия Домостроителен комбинат, но се отказала, като видяла, че нищо не може да изкара. "С една игла и конец ако можеш да изкараш пари, обади ми се", обяснява съпругът й Асен. Той е без работа от 7-8 години, по професия е гатерист, работил е и в строителството, но след като го закъсал с краката, вече никой не го вземал на работа.

От стреса на работата под ключ и непосилни норми, майката на двамата ученици получила пареза на окото и устата. След като им завидели за малката къщичка край Старо Струмско, която пречела на новопостроена кооперация, семейството се озовало в недостроена къща на милостив българин. Подслонили се в единствената стая от 10 кв. м на непокритата и недостроена вила. Без ток, вода и средства.

"Хората ни избягват, мислят, че ще им искаме пари, но как да живеем и отглеждаме децата си, като няма откъде и 1 лев да изкараш с честен труд", обяснява Руска. Съпругът й се хваща чат-пат да нацепи на някого дърва, та да му даде 2 лв., за да купи хляб на децата си. А те не искат да са бедни. Всеки ден вървят по 2 км пеш в тъмното, за да хванат училищния автобус. А майката всеки ден изминава същото разстояние, за да налее вода, за да има за готвене, пране, миене. "Битът определя съзнанието", бе казал един от класиците на марксизма.

Да, ама не, това не важи за четиримата Миленови, макар и да тънат в мизерията на едната стая, която е всичко. Спалня, кухня, занималня, в която децата им си учат уроците. Но те са сами с мизерията си, далеч от града, битът им не дразни никого, не боде очите на социалните чиновници, обитаващи топлите си, слънчеви и просторни кабинети. Мизерията на сем. Миленови не се описва, тя трябва да се види, а социалните засега са слепи. Слепотата им е отчаяла двамата родители, но не и децата им.

Руска е от Кюстендил, Асен от Велинградско, срещнали се в Благоевград, създали семейство, отгледали две прекрасни деца, които не искат да имат несретната съдба на родителите си. Дано някой се сети за тях, защото идва зима... /БГНЕС