Секциото... по света и у нас

В последните години това да ти направят операция вече не нещо необичайно. Интервенциите върху човешкото тяло придобиха статут на рутинни действия. За съжаление същото се случва и при раждането.

Наскоро сп. „Икономист” излезе с пространен материал за нарастването на процента раждания с цезарово сечение. Статията е инспирарана от съобщение на болница в бразилския град Сао Паоло, че родилното й отделение вече ще работи само в делнични дни, от 10 до 16ч.
В България подобно официално съобщение все още е невъзможно, тъй като то би се сблъскало както със законовите изисквания за работата на едно родилно отделение, така и с обществената нагласа, която като че ли все още приема раждането като събитие с неизвестно начало.

И какво от това?

На практика огромен брой родилни отделения в цялата страна работят точно по този начин. Или поне това можем да видим от статистиката. Според данните от Националния регистър на ражданията към Министерството на здравеопазването, над 40% от бебетата у нас вече се появяват на бял свят по оперативен път. Този процент надхвърля между 3 и 4 пъти стойностите, които Световната здравна организация приема за нормални – между 5 и 10 на сто от ражданията да са със секцио. Според изследванията, на които почиват препоръките на СЗО, приблизително това е процентът, при който има оправдани медицински причини раждането да се извърши по този начин.
У нас има лечебни заведения, които подават данни за 60%, дори 80% оперативни раждания. Още по-интересното е, че обикновено в картона на всяка една пациентка, която ражда със секцио, са вписани някакви медицински показания за това. Това поставя под съмнение етиката на цяла гилдия медицински професионалисти и често провокира майките да изпадат в крайности, отричайки и отказвайки всякаква медицинска помощ, заради страха, че ще бъдат „срязани” без нужда. Въпросът кои точно са 10-те процента животоспасяващи цезарови сечения от всички 30 000 извършени годишно остава съвсем резонен и за съжаление – без отговор.

Как е по света?

Разбира се, зависи с кого искаме да се сравняваме. Скокът на процента раждания със секцио не е българско явление, напротив. Това е световна тенденция, която, по израза на „Икономист”, е резултат от благосъстоянието на обществото и промяната в нагласите на акушер-гинеколозите.

Списанието доказва тезата си с примера, че цезаровите сечения се умножават най-бързо в държави, които в момента се развиват и променят, нямат стабилни здравни системи, но поддържат стандарт около средния. През 2009-та Бразилия става първата държава в света, в която повече от половината бебета са дошли на бял свят по оперативен път. През 2013г. 57% от бразилчетата са родени така, а в частните болници този процент достига 90%. Майките се шегуват, че местните акушер-гинеколози вече не помнят откъде всъщност се раждат бебетата. За сравнение в бедните държави от третия свят процентът на оперативните раждания е притеснително нисък. В африканската държава Чад например той е по-малко от 2 на 100.

Както по-високите, така и по-ниските нива на оперативни раждания носят рискове за майката и бебето.

Статистиката за Европа също е доста разнообразна. Според изследване на Сити Юнивърсити Лондон, през 2013г. във Великобритания 26% от децата са родени с цезарово сечение. За сравнение процентът в Кипър е два пъти по-висок – 52%, а в скандинавието е най-ниският в Европа – между 14 (в Исландия) и 17 (в Швеция) на сто.

Какви са причините и какви – последствията на тази статистика?

На първо място не може да се спести ролята на проследяващия акушер-гинеколог за решението, което майката ще вземе. Твърде разпространено и твърде разпространявано е твърдението, че оперативното раждане е по-малко рисково и травмиращо плода. Проучвания обаче показват обратното - по-голяма заболеваемост при децата, родени с планови операции, особено ако са направени по-рано от термина им, т.е. преди 39-а гестационна седмица. Има, разбира се, множество състояния, при които към края на бременността може да се предполага, че раждането по естествен път би било трудно и рисковано. Например – едър плод в седалищно предлежание при жена с тесен таз/нисък ръст. Но в повечето случаи преди започване на самото раждане лекарят не може да прогнозира със сигурност дали то би могло да протече безпроблемно по естествените механизми. Добрата медицинска практика изисква в тези случаи раждането да започне спонтанно и ходът му да определи дали се налага операция. При всички положения жените, за които още в началото на бременността се знае, че трябва да родят с цезарово сечение, са изключително редки медицински казуси.

Друга причина, жените да искат раждане със секцио е страхът от болка и опасенията, че естественото раждане би увредило по някакъв начин организма им. И тук обаче реалността и митовете се разминават. Плановото цезарово сечение спестява болката от контракциите и напъните. За сметка на това е свързано с болка в следоперативния период и значително по-бавно възстановяване. При различните жени обаче и естественото раждане, и следоперативното възстановяване, протичат различно. Затова е трудно да се даде отговор кой от двата варианта би бил по-щадящ към конкретната жена. Важно е да се знае, че смъртността от цезарово сечение е в пъти по-висока от смъртността при нормално раждане. Усложнения като кръвозагуба и инфекции също се срещат по-често. Потенциална полза от раждането с цезарово сечение е предотвратяването на разкъсвания и така нареченото „смъкване”, което в късна възраст създава проблеми на някои жени със задържането на урина.

И за финал – още едно сравнение. Нивата на майчина смъртност се определят от множество фактори и би било спекулация да ги обвързваме единствено с цезаровото сечение. И все пак е добре цифрите да се знаят – във вече споменатите Бразилия и Кипър през 2010г при раждане са загинали съответно 56 и 12 на 100 000 жени. В скандинавските държави това съотношение е между 4 и 6 на 100 000.