Само още 5 минутиииии! Как да се справиш с пазарлъците на детето?

Една от най-големите битки, които ти се налага да водиш, вероятно се крие именно в това изречение. Знаеш ли как да наложиш авторитета си без да травмираш детето?

Независимо дали сте на детската площадка и мъничето е улисано в игра, на някой атракцион (например количка или въртележка), намирате се в разгара на детско парти, или просто се забавлявате със съседското дете, е дошло време да кажеш :“Стоп“ и да се приберете вкъщи. Но за съжаление мъничето никак не е на същото мнение. И се започва с пазарлъците.

Ако се пързаля, то ще те помоли „Само за още един ПОСЛЕДЕН път“ (и така е вече от половин час), а ако играе на нещо интересно, което изцяло е погълнало вниманието му, може дори да не те забележи или само нервно да изкрещи „Няма!“.

И нито увещанията ти, нито заплахите и резкият ти тон са в състояние да променят положението. То просто е решило, че точно в момента няма нищо по-важно от това, с което се занимава тук и сега. Възможно е също така да изпробва търпението ти и да види къде е границата на позволеното.

Какво да предприемеш?

• Запази спокойствие – наистина звучи изтъркано, а и понякога е направо невъзможно, но ако това ще те убеди, имай предвид че само така можеш да запазиш контрола над ситуацията. Изпуснеш ли си нервите, ще я превърнеш в ненужна драма и в крайна сметка никой няма да има полза.
• Отклони вниманието на детето – Колкото повече задълбаваш в проблема, толкова по-голям ще става той. Ето защо, вместо нервно да повтаряш едно и също, отвлечи вниманието му с нещо друго – например, че отивате за сладолед или на гости на някое приятелче (ако, разбира се, това е вярно). Важно е да не подвеждаш мъничето и да не го лъжеш, защото така лесно ще изгубиш доверието му.
• Покажи му колко са 5 минути – За да няма пазарлъци в неподходящ момент и на публично място, установете правилата предварително. Не е фатално да склониш малкото да си поиграе още 5 минути, но след изтичането им то трябва да преустанови заниманията си и да си тръгне с теб. Дори детето все още да не познава часовника, можеш да му покажеш кога ще изминат 5-те минути – „Когато голямата стрелка достигне до ето тази чертичка, а когато стигне до ето тази, вече ще сме вкъщи и ще обядваме...“
• Поощрявай доброто поведение – малкото не трябва да се вслушва в мнението и заповедите ти, само водено от страха. Много по-добре е да сте съюзници, отколкото съперници и има начин това да стане. Практиката показва, че много по-послушни са децата на онези родители, които вместо да налагат строги наказания, ги поощряват, когато са изпълнителни и добрички :)
  Тогава и рискът да попаднете в неудобна ситуация, като ти крещиш истерично на площадката, докато детето ти най-безгрижно продължава заниманията си, сякаш не се говори на него, драстично ще намалее.
• Давай личен пример – не можеш да очакваш от детето да е спокойно, ако ти самата си изнервена. Ако подхождаш с доброжелателно отношение, по всяка вероятност и то ще ти отвърне със същото.
• Забрави за заплахите – онова, от което трябва да се откажеш, са заплахите за Дядо Торбалан, Баба Яга и всички познати и непознати страшни хора и чудовища, които ще отведат мъничето със себе си, ако не слуша. Колкото и да си ядосана на непослушното дете, не му казвай, че ще го изоставиш, нито че ще спреш да го обичаш. Това може да са средства, които да оказват временен ефект, но цената е твърде висока. Мъничето наистина се страхува, че можеш да изпълниш заканите си и приема буквално казаното. Представяш ли си колко се измъчва и страхува?
• Не изостряй вниманието върху проблема – Ако детето е непослушно, а опитите ти да го накараш да си тръгне от площадката – безуспешни, но по един или друг начин вече сте на друго място, не натяквай дълго за случката и не му се сърди, т. е. ти не бива да реагираш като дете, а като родител. В това число и да прощаваш неговите грешки (все пак то има значително по-малко житейски опит от теб). Обсъдете случката, покажи му кое е желаното добро поведение, но нека с това въпросът да приключи. Преобсъждането му само ще влоши нещата и ще го провокира отново да прояви ината си и нищо чудно скоро отново да се озовете в подобна ситуация.

Каквато и стратегия да избереш, не забравяй, че докато детето порасне, ти предстоят още много други подобни ситуации и ще ти се налага да сменяш подходите, да ги редуваш, с търпение и много любов да се справяш с непослушанието му.