Ревност при децата

• от 4

Децата са заредени с енергия и емоции, те са откровени и чувствителни до болезненст. Когато на семейния хоризонт се появи второ дете, емоциите често преминават в негативния спектър. Има начин да преминете през това, без драми и наранени чувства. С време и много любов детето ти ще приеме новото бебе.

Децата са заредени с енергия и емоции, те са откровени и чувствителни до болезненст. Когато на семейния хоризонт се появи второ дете, емоциите често преминават в негативния спектър. Има начин да преминете през това, без драми и наранени чувства. С време и много любов детето ти ще приеме новото бебе.

Ревност при децата

Преди всичко е важно да разбереш, че ревността е съвсем нормално чувство.

Няма смисъл да предприемаш морален поход срещу тези емоции, да обвиняваш или да се сърдиш на детето. За укори и обиди изобщо трябва да забравиш. Другият грешен подход се състои в това да пренебрегнеш напълно чувствата на детето и да се правиш, че сякаш нищо не се случва. Това може да изглежда лесно, но всъщност така със сигурност залагаш у мъника емоционални бомби, неразрешени конфликти, които ще дадат отражение по-късно.

Гледната точка на детето е съвсем различна от твоята. До скоро то е било център на семейството, то е получавало най-много обич, внимание и време от родители и роднини. Сега, изведнъж се появява ново същество, което отнема от всичко това, сваля го от пиедестала и сякаш заплашва да отнеме от любовта на мама и тате. Детето изобщо не може да разбере защо се случва всичко това. Единствено обичта и вниманието на родителите могат да променят тези чувства.

Ако все още си бременна и бебето не е на лице, сега е моментът да започнеш работа с първородното. Най-добре е, ако второто е планирано, да наченете разгвори преди изобщо да се появи коремчето на мама. Обясненията, примерите с други семейства и свидетелствата на внимание и любов могат да преборят или поне да тушират до минимум негативните настроения у детето.

Важното е да не забравяш, че по-голямото дете (което е на три, пет или седем години) все пак си остава дете. Нуждае се от същото количество любов, занимания и внимание, както и преди. Животът му се променя, а то се чувства безсилно да реагира или да промени фактите, затова често реакциите му може и да не ти харесат.

Преди всичко, промяната е и стрес за мъничето. В живота му се случват новости, до някдъде то не може да си ги обясни, няма сили и възможности да реагира, така че да промени нещо. Именно затова идва емоционалната реакция. Всъщност тя може да не е точно ревност, което е много общо понятие. Може да се изрази в тъга, безпричинно затваряне в себе си, периоди на изблици на различни емоции, които на пръв поглед са свързани със съвсем други фактори.

Обърни по-специално внимание на емоционалните нужди на детето. Така или иначе ти и баща му трябва да сте с изострени сетива към тях, но в момента това важи с двойна сила. Остави емоциите на детето да се излеят, не ги подтискай в него с каране и упреци. Част от проблема ще се разреши ако го оставиш на спокойствие да каже това, което го притеснява, дори и да не ти харесва чутото. Остави емоционалните изблици да се излеят, провокирай детето да говори с теб или с баща си. Започни първа да разказваш как ти си се чувтсвала в подобна ситуация. Честността и търпението са от ключово значение. Вслушай се в думите на му, защото в тях ще откриеш и отговора на въпроса “Какво да направя”.

Най-лесното, с което може да помогнеш на детето си е да го увлечеш и да го направиш съучастник на чудото, което предстои. Разкажи му как то е растяло в корема на мамаи се е появило на бял свят като малко бебе. Как сега е по-голямо, силно, умно и все в тази насока. За разлика от него, бебето ще бъде съвсем малко, слабо и беззащитно. Точно затова ще е нужна неговата помощ, за да го пази и за да ти бъде подкрепа. Обясни как ти и баща му разчитате на него и ще бъдете много щастливи ако ви помага.

Започнете заедно да избирате детски дрехи, играчки и заедно да подреждате стаята или ъгъла на бебето. Съветвай се с детето за покупките, за подредбата, цветовете, за всичко, в което то може да участва с мнение. След това констатирай пред него, че дадено нещо е направено така по негова препоръка.

По възможност не нарушавай досегашните ритуали. Играта, четенето на приказка, разходките в парка или в детски център – нека този ритъм да се наруши минимално, за да не се чувства ощетено. Използвай приказките на своя страна, намери такива, в които братя и сестри попадат заедно в приключения и се спасяват, благодарение на това, че са заедно. Може да измислиш и свои. 

undefined

Когато бебето се появи ще имаш още работа.

Продължавай да обръщаш внимание, да дараваш любов, усмивки и целувки. Не обграждай бебето в неприкосновен периметър. Опитай се да гласуваш доверие на по-голямото дете и наистина му възложи дребни задачи свързани с бебето. Нека го гледа за малко, докато си в кухнята, ако е на достатъчна възраст може да помага в обличането и разходките, да бута количката или да носи играчка. Нека има и физически контакт – прегръдки, милувки и целувки. Така се създава връзката между братя и сестри. Много често майки, от страх, че ще навредят на бебето, не допускат по-голямото до него. Всъщност така децата се отчуждават, а голямото остава с разочарованието, че е излориано и нежелано като помощник.

Не прави сравнения между двете с цел назидание на едното. Когато хвалиш, кажи добра дума за всяко едно.

Въпреки всичката любов и грижи, които родителите могат да дадат на детето, това не изключва емоционални изблици и тревоги у по-голямото. Остави дететето да излее чувствата си пред теб. Говори за тях с него спокойно и с разбиране, по този начин ще му помогнеш да се справя с чувствата си като по-голям и най-важното да не се притеснява и срамува от тях.