Разводът и последиците му върху децата

• от 1

Обикновено, когато правим планове за деца и семейство, не си задаваме въпроса: „Какво би се случило, ако решим да се разделим - както с нас, така и с децата ни?”.

Обикновено, когато правим планове за деца и семейство, не си задаваме въпроса: „Какво би се случило, ако решим да се разделим - както с нас, така и с децата ни?”.

Разводът и последиците му върху децата


За съжаление разводите и разделите напоследък са все по-често срещано явление у нас и поставят на сериозно изпитание по-нататъшното развитие и съдба на най-невинните и ощетените в този процес - децата.

Един от първите въпроси, който ми задават родителите, които са се разделили (или са на път да го направят) е: „Какво да кажа на детето си и изобщо да му казвам ли, че с баща му / майка му сме се раделили?”. Каквото и решение да се вземе в този случай е важно да знаем правилото, че детето има правото да познава собствената си история. Зная, че въпреки очевидността на подобно твърдение, ще има много несъгласни с тази теза. Мненията на опозицията варират от: „Много е малък за да му се казва истината - няма да разбере. Нека порасне - тогава сам ще узнае.”, през: „В никакъв случай не му казвайте - ще почне да заеква. Излъжете го нещо.”, до: „Я му разкажи майка му / баща му какъв несретник беше, та да си знае от какво зло си го избавил/а”.

Общо взето, ако съвместният живот вече е недостижим, преди раздялата двамата родители е добре да  договорят  общо мнение  за възпиатанието, както и да се разберат какво бива и какво не бива да правят пред объркания малчуган.

На  първо място това е взаимният ангажимент да не дискредитираме и оплюваме доскорошния си партньор пред детето. Кой е бил „по-виновен” за несполуката в брака или кой какво е направил са неща, които са предмет на разговор само между партньорите и размахвайки пред детето "мръсното бельо", рискуваме не само да го шокираме, но и да направим така, че тотално да загуби доверие и авторитет към възрастните.

Следва договорката да не настройваме детето негативно към другия, както и да не му поставяме непосилната (и абсурдна) задача да заема нечия страна или да предпочита единия за сметка на другия родител или роднини. Колкото и парадоксално да звучи за някои, много деца имат фантазията, че самите те са допринесли с нещо родителите им да се разделят. Карайки го да предпочете единия от двамата, у детето се изостря и без друго провокираното чувство за вина спрямо ситуацията, като по този начин добавяме и усещане за нелоялност.

На трето място е разпределелянето на ангажиментите по отглеждането, възпитанието и издръжката. Фактът, че детето живее при другия родител ни най-малко не ни освобождава от отговорностите ни към него. Дори напротив. Демонстрирайки грижа, ангажираност и съпричастност, ние му показваме, че въпреки неблагоприятно стеклата се  ситуация, основните стожери, обезпечаващи развитието, възпитанието и израстването му, остават непроменени. Подобно отношение има както редуцираща напрежението функция, така  действа и като коректив или подкрепа при контактите му със социума.

Тези три пункта, които трябва да се договорират с партньора преди раздялата са изключително болезнена тема за разговор, но тъй като в ситуацията има намесен и трети, е коректно да бъдат изговорени, като се поемат съответните отговорности - в бъдеще това се оказва структуриращо както за децата ни, така и за нас самите като родители и бъдещи партньори.

д-р Валентин СтоиловВалентин Стоилов е бакалавър по Психология, магистър „Семейна терапия и консултиране на лица с увреждания” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Котерапевт в екип за индивидуална психоаналитична психодрама.

Работил е като педагог и психолог в „SOS-Kinderdorf-Детско селище, с.Дрен, България”, както и като психолог към Дневен Център за Рехабилитация и Интеграция на Деца със Специфични Нужди - “Покров Богородичен”.