Развивай фонематичния слух на детето

Фонематичният слух е особено важен за детето. Без него то не може да различи един звук от друг, да възприеме и разбере правилно думите.

Слухът е способност на човека с помощта на слуховия анализатор (орган на слуха) да възприема звуците и да се ориентира в обкръжаващия го свят.

Съществуват два вида слух: физически (към този слух се отнася и музикалния, т.е. способността за възприемане на музиката) и речеви (фонематичен). Физическият слух ни позволява да възприемаме битовите и природни шумове: песента на птиците, шумът на реката, хлопането на вратата. А фонематичният слух овладява „кода“ на езика и прави човешката реч разбираема. С други думи - фонематичният звук е способността на човека да слуша и разпознава фонемите. Той е нужен не само за да може детето да разбира речта и да говори, но и да улавя тези особености на звуците, благодарение на които смисълът на една дума се отличава от смисъла на друга.

Детето с неразвит фонематичен звук изпитва по-големи трудности при обучението, свързано с писане и четене. По-трудно се научава да пише правилно. Писмената реч се формира на основата на устната и проблемите с фонематичния слух в бъдеще могат до доведат до сериозни нарушения с четенето и писането (дислексия и дисграфия). Важно е да не пропуснеш момента и да помогнеш на малкото да формира речта си правилна и красива. Ще ти подскажем как да разбереш, че детето няма добре развит фонематичен слух, как и от каква възраст да го развиваш, кога можеш да решиш проблема със свои сили и кога е нужна помощта на специалистите.
Етапи В развитието на фонематичния слух

Фонематичният слух започва да се формира още с раждането на детето. Възрастните е редно да отчитат, че малкото се учи да говори, подражавайки на хората около него: виждайки тяхната артикулация и слушайки речта им.

1-3 месеца

На 1 месец бебето вече различава именно речевите звуци. На 2 месеца реагира на думите на мама -чувайки гласа й, се успокоява и спира да плаче.

До 3 месеца за мъничето е много важно точно емоционалното общуване с мама.

Съвет:  Активно използвай различни мимики и интонации: говори ту тихо, ту по-силно, променяй тембъра на гласа, произнасяй една и съща дума с различен тон, задавай въпроси и отговаряй на тях. Старай се при разговор бебето да вижда кой говори. Малкото се развива, подражавайки на големите. За да се научи правилно да произнася един или друг звук, то трябва да вижда артикулацията, т.е. движението на устните.

По време на къпане, преобличане, хранене коментирай своите действия, назовавай предметите, с които си служиш. Например, приготвяйки бебето за къпане, кажи: ,Хайде, време е за къпане.” Слагайки го във водата, попитай: „Каква е водата?” и си отговори:,Топла е, хубава е.” Изреченията нека бъдат ясни и кратки.

3-6 месеца

На 3 месеца малкото с удоволствие слуша музика, на 4 започва да подражава на чутите звуци, а на 5 - разпознава гласовете на най-близките си, заслушва се в звуците на външния свят и в звуците, които самото то издава. В този период детето вече жадува да общува с околните, често с помощта на викове. Започва да гука, като изпитва явно удоволствие от произнасянето на дадените звуци.

Съвет: Говори на малкото от различно разстояние, като редуваш по-тихо говорене с по-силно. Повтаряй името на детето в различни вариации: „Ева, Евче, Евичка“. Показвай радостта си от общуването с бебето.

6-9 месеца

В този период бебето започва да бърбори: в речта се появяват съчетания от звуци, напомнящи за срички. Като че ли се преплитат звуци от всички езици, но ще се запазят само онези, които малкото чува от околните.

Съвет: Назовавай всичко, което привлича вниманието на детето. „Това е котка, това е куче, това е къща“. Казвай нови срички, като подканяш малкото да повтаря след теб: „Хайде, кажи „ай, ай, ай“. В помощ могат да ти бъдат и детски стихчета с повтарящи се срички и думи. Например: „Боц-боц пръстенце,/ боц, боц детенце,/ боц-боц юначе/ ще ти купя калпаче.“

9-12 месеца

На 9 месеца детето започва да показва кои мелодии му харесват и кои не. Бърборенето все повече започва да се доближава до родния език. В този период обикновено малкото казва и първите си думички. Развива се способността да подражава на чутото, повтаряйки някои звуци.
Това е съвършено нова фаза в развитието на фонематичния слух.

Съвет: Учи детето да се вслушва в шумовете около него, като му обясняваш: „Чуй как шумят листата под краката ти, а дъждът чуваш ли го „кап-кап“.

1-3 години

Фонематичният звук се развива интензивно, малкото подражава на възрастните, като копира тяхната интонация. Почти при всяко дете в тази възраст се появяват любими думички, които постоянно повтаря.

Съвет: Полезни са упражненията с музикални инструменти. Като начало покажи как звучи барабанчето и как свирката или хармониката примерно. Дай на детето да опита да произведе звуци с различните инструменти. Това упражнение може да повториш няколко дни подред, за да запомни детето кое как звучи. След това може да усложниш задачката: по-барабани без то да вижда и след това го попитай какво си използвала, после идва ред на свирката, на хармониката. Постепенно можеш да увеличиш инструментите до 3-4, като включиш кастанети, камбани, дайре.

1,5-2 години

В тази възраст детето започва да говори. Това е най-яркият, важен и бърз период на речевото развитие. Детето научава все нови и нови думи, повтаря ги, съединява ги в несложни фрази. Разбира и реагира на думите, различавайки различните звуци: например „мечка-печка“.

Съвет: Разговаряйки с детето, ясно изговаряй думите и техните окончания, също така обръщай внимание на предлозите (в, над, под). Те се появяват първи в активната реч и е важно още от самото начало детето да ги използва правилно.

3-5 години

На 4-тата година фонематичното възприятие е достатъчно добре развито, така че може да се разбере, ако има проблеми. Прин-ципно на 4 години детето трябва да различава всички звуци.

Съвет: Около тази възраст завършва формирането на правилното звукопроизношение. Ако детето не може да произнася определени звуци, е добре да се направи консултация с логопед. Обръщай внимание и на правилните граматични конструкции.

Консултация с логопед

Най-добре е първата консултация с логопед да се проведе на 3 години. Специалистът ще каже може ли да се изчака всички звуци да си „дойдат на мястото“ или са нужни допълнителни сериозни занимания. Звукопроизношението и фонематичният слух по принцип се формират до 4-тата година. Когато детето се развива нормално, но например не произнася правилно дадени звуци, повод за паника и безпокойство няма. Но ако тези нарушения остават и до 4-5 години, е нужна консултация с логопед. При незначителни нарушения родителите могат да се занимават с детето и сами, но при сериозни проблеми е нужен специалист, като дава и упражнения и за вкъщи. Във всеки случай логопедът препоръчва игри за развитие на фонематичния слух.

Важно!

Доброто развитие на фонематичния слух помага на детето да разбира речта, да чува и да различава правилното и неправилното произношение на звуците. Тези навици са важни за контролиране на собственото произношение, за писане без грешки, за усвояване на чужди езици.
Игри за развитие на фонематичния слух

Ако на 1,5-2 г. подканяш детето да каже как прави котката или кучето, то на 2,5-3 г. вече можеш да му предложиш да закрие очи и със слуха си да определи какво минава - кола, камион или мотор; полезна е играта с музикалните инструменти.

Учи детето да различава висотата, силата, емоционалната окраска на тембъра на гласа; да разпознава звуците:

• Когато четеш приказка, „влизай“ в ролята на различните герои и говори ту с тих, ту със силен глас. След това предложи на малчо да познае кой глас на кого принадлежи.

• .Далеч - близо“ - предложи на детето да познае кой казва „мяу“, „ко-ко“, „бау-бау“. Кажи, че когато котето е наблизо, мяука силно, а когато е надалеч -тихо. Предложи да познае къде е котето - близо или далеч.

• Когато детето вече може да говори, може да играете на „третият е излишен“. Казвай няколко еднакви срички, като после следва и различ-на. Например: „ба-ба-ба-ма“. Попитай детето коя сричка е излишна. Първо слагай излишната сричка в края и началото, а после и по средата.

• „Правилно - неправилно“ - покажи на детето играчки и ги назовете. Предложи му да тропне с краче, когато назовеш играчката неправилно. Например показваш кукла и казваш „кукла“. Но ако кажеш не „кукла”, а „гукла“, малчо трябва да тропне с краче след като чуе „гукла“.