Разрешаване на детските конфликти

Родителите често се налага да бъдат свидетели на детските конфликти. Разрешаването им е от ключово значение за това как детето ще се научи да се справя с препятствията и стълкновенията и като възрастен.

Родителската реакция е модел за подражание, който остава трайно в детското съзнание и допринася за формирането на характера му.

Всеки възрастен обикновено има вече изградена стратегия за справяне в подобни ситуации. Обикновено повтаряме до някъде модела на нашите родители, като добавяме лични елементи. Децата обаче нямат този опит, освен това са емоционално незрели. Има всевъзможни модели на поведение, но малко са тези, които на практика предлагат работеща схема и служат за пример от който можем да се поучим. А конфликтите между децата са неизбежни в един момент, всеки родител на едно, две или повече деца може да го потвърди.

Като начало, нужно е да се въоръжиш с много търпение и любов. Да си дадеш сметка, че е съвсем нормално децата да изпитват негативни чувства, те са част от емоционалния спектър на човека и не бива да се подтискат или да се опитваш да ги унищожаваш.

Решението се крие в разговорите, отклоняването на вниманието, игровите модели на разрешаване на конфликтите.
Друг основен момент, от който трябва да изходиш е, че децата ти са личности, трябва да ги признаеш като такива и да си дадеш сметка, че те имат своите уникални особености и характер със специфични черти, нужди и проблеми. Зачитането на детската личност и самостоятелсност е неотменима част от родителската любов.

Предлагаме ти няколко помощни правила, които да те подкрепят в трудната мисия на родител, разрешаващ детски конфликти:

Не винаги трябва да се намесваш при наличието на конфликтна ситуация между децата. Опитай се да овладееш импулса си да контролираш на 100% поведението и живота на децата си, дай им пространство в което да се справят сами и наблюдавай как го правят или как не успяват да го направят. Това ще ти даде важна информация относно характера им. Остави ги да натрупат жизнен опит сами в разрешаването на конфликтите, можеш само да ги насочиш към това с няколко думи. Разбира се, стига проблемът да не ескалира до физическо насилие или когато силите са много неравни – при голяма разлика във възрастта на каращите се, когато обикновено по-големият неминуемо постига превес. Намеса е нужна и когато забележиш, че в конфликтите побеждава винаги едната страна, в такъв случай ако другото дете постоянно губи, то ще натрупа много горест и ще заключи, че ти си несправедлив или ще се свие в себе си и ще се примири с позицията си на вечно губещ.

При намеса в конфликта никога не заемай веднага страна, дори и истината да е очевидна. Не забравяй, че нещата не са толкова ясни и прости за детето, което е сбъркало. То ще възприеме твоята оценка като несправедливост и няма да осъзнае по никакъв начин къде се е препънало, а ще спусне защитна стена срещу думите ти. По тази причина по-добре клекни на нивото на децата, накарай ги да се успокоят, ако трябва изчакай да мине време. Помоли всяко едно да си каже проблема, така ще разбереш и подробностите, защото може да си пропуснала нещо съществено от бойното поле. След като изслушаш двете страни, предложи разрешение и обясни защо го правиш. Изслушването винаги е добър знак за децата, така решението, дори и да не им хареса, все пак изглежда малко по-справедливо.

Когато се опитваш да разбереш причините за конфликта не се дръж като върховен съдник. Не отправяй епитети и не лепвай „виновен” на някое от децата, това е излишно и не води до дългосрочно решение на проблемите.
По-скоро се опитай да внушиш на децата, че всяко действие си има последствията, за да се научaт да носят отговорност. Така например, ако разбереш със сигурност кой първи е започнал крамолата, то дай да се разбере, че същия ще понесе по-сериозната отговорност. Опитай се да намериш изход, който да устройва и двете страни. Ако е невъзможно, отстрани причината, за която се карат, така че и децата да нямат достъп до нея за известно време. Акцентът ти трябва да пада не върху това кой е виновен, а върху това какво може да се направи и как да се постъпи следващия път. Много често на помощ в конфликтни ситуации идва и чувството за хумор, което разведрява обстановката и помага на децата да успокоят страстите си.

Старай се да предпазваш децата от лични обиди и нападки. Нека, когато оисват ситуацията да кажат, например „Той постъпи лошо, грубо или гадно”, а не „Той е гаден, лош...” и подобни. Естествено, ако са свикнали на другото, те дълго време ще повтарят грешния модел, но с търпение и пример неминуемо се постига успех. Ти също трябва да спазваш това правило в ежедневното си общуване с децата, никога не им лепвай етикети и не ги категоризирай с негативни епитети.

Когато анализираш конфликтните ситуации, помисли си дали корените им не се намират по-дълбоко от очевидното. Например, дай си сметка дали с поведението си не толерираш и не показваш любов повече към едното дете, за сметка на другото. Ако е така, то със сигурност едно от проявленията на ревността и огорчението у пренебрегнатото са конфликтите и агресията спрямо предпочитаното дете. Никога, по никакъв начин не дели децата си.