Разходката на бебето

В дневния режим на бебето задължително присъства и разходката. Като начало количката е тази, която я прави лесна и приятна.

Докато бебчо е съвсем мъничък няма нищо по-прекрасно от обиколките с количката в близкия парк. Лека-полека идва и момента, когато малкото човече пораства и иска активно да участва в процеса на движение. Тогава ти става все по-трудно да го удържаш в количката. А и не е нужно... Вълнението не е по-малко, когато го хванеш за ръчичка и заедно се радвате на поникналото цвете, после пък става толкова уверено и бързо в собствените си крачки, че трудно успяваш да го достигнеш, докато един ден просто поема само по пътя...

Право на избор

В повечето случаи просто слагаш детето в количката, без да се интересуваш от неговото желание. То напълно е подчинено на плановете на родителите. Да, това е така – обаче само в началото, когато твоето съкровище е все още толкова мъничко и безпомощно.

Не игнорирай обаче факта, че с възрастта то все по-активно ще проявява своята воля и не винаги ще е готово да следва твоите указания. Да, със сигурност детската енергичност ще ти причинява и „неудобства“, но помисли и за това какви чувства ще предизвикат у детето твоите опити да го обуздаеш. Ето защо когато сте навън с количката, а детето вече се опитва да ходи и иска просто да се движи, не го възпирай само защото така е на по-безопасно и сигурно място.

Щом сте на разходка и имаш достатъчно време просто можеш да използваш количката като опора (ако на мъничето му харесва да я бута) за първите крачки. В случай, че бързаш за някъде (например имате час за консултация при педиатъра) кажи на малкото, че се налага да бъде в количката. Дори и да си мислиш, че то все още не разбира подобни обяснения, знай,че непременно ще улови интонацията и емоционалното ти състояние.

Стремеж към познание

Едва проходило, детето вече е открило радостта да се придвижва, а стремежът към познание го подтиква да се движи все повече и повече. И този стремеж всъщност е не по-малък, отколкото например чувството за глад. Още с раждането е заложено желанието да изследваме всичко наоколо и да разбираме как е устроен света.

Жаждата да експериментираме и да научаваме все нови неща ни съпровожда през целия ни живот. Но особено силен е интересът към всичко, което ни заобикаля във възрастта от раждането до 6-тата година – тогава човек „натрупва“ базови знания. Неизбежно обаче активността на малкото човече се среща с реалността и това го кара да регулира енергичността си, като в това число се включва и стоенето в количката. Помисли, не заслужава ли похвала детското търпение :).

Малкото се сблъсква както с разрешения, така и с ограничения – то разбира, че неговата власт е ограничена и не може само да взема решения. Ти определяш кога да ходи пеш или пък да го вземеш на ръце. Но детето трябва да има възможност да изрази своето желание да получи адекватен отговор. Когато нямаш време, бързаш за някъде – ясно е, че използването на количката се налага.

Ако малкото бурно протестира , постарай се да не го дразниш допълнително, а се опитай да отвлечеш вниманието му. Покажи му гълъбчето, другото детенце, което возят в количка или му разкажи какво ще правите като се върнете. Опитай се да утешиш немирника, но не го взимай от количката. За него е важно да почувства твоята твърдост и убеденост във взетото решение и скоро ситуацията ще се успокои.

„Когато сте на разходка, отчитай желанията и интересите на детето. Не планирай междувременно да пообиколиш магазините и да отскочиш до аптеката. Твоята задача е – да посветиш отделеното време в полза на малкото човече. А то има нуждата да излезе от количката, за да опознава света.“

Имай едно на ум :)

• Не се надявай, че докато мъничето спи спокойно в количката, ти ще имаш време да обиколиш магазините, да отидеш до банката или просто да свършиш нещо. Понякога може и да проработи варианта, но сигурна гаранция никога няма. За общото благо много по-разумно е по възможност да не взимаш детето със себе си, когато имаш ангажименти, които изискват повече време.
• Възможно е ако детето е по-неспокойно по характер, движението и шумът по улиците да не му харесват и да предпочита да бъде в количката, вместо да се опитва да се измъкне от нея. В този случай е добре още известно време детето докато е в количката да бъде с лица към теб. Не забравяй да вземаш и любимата играчка на разходка. Така мъничето ще се чувства по-уверено в себе си.
• Не забравяй, че освен количката има и други начини за придвижване – кенгуру, слинг. И всички средства са до време. Точно до кога – най-точно ще ти покаже твоето неповторимо съкровище.