Раждане с епизиотомия

• от

Епизиотомия се нарича хирургически разрез на перинеума (мускулната зона между вагината и ануса), направен точно преди раждането...

Епизиотомия се нарича хирургически разрез на перинеума (мускулната зона между вагината и ануса), направен точно преди раждането, за да бъде разширен входът на влагалището и за да се улесни процесът.

И въпреки че е рутинна процедура, през последните десетилетия бе установено, че епизиотомията не е толкова безобидна и по-скоро може да навреди на женския организъм, предизвиквайки по-късни усложнения.

Вижте какво трябва да знаете за раждането с епизиотомия.

Обикновено епизиотомия се прилага при първо раждане, за да бъдат избегнати разкъсванията на влагалището и за да се облекчат напъните на родилката, особено когато процесът вече е започнал. Раждане с епизиотомия се прави и по още няколко причини: ако главата и раменете на бебето са твърде широки, за да преминат през родовия канал, ако бебето е заело необичайна позиция (с краката или със седалището напред), ако бебето е недоносено (за да се ускори процеса) или с тревожна сърдечна дейност, или ако се налага използването на форцепс и на вакуум – екстракция (т.е изкуствено подпомагане на раждането по физиологични причини), за които трябва да се освободи място.

Според специалистите чистият разрез зараства по-бързо отколкото спонтанно възникналите разкъсвания, като в същото време се избягват по-нататъшни проблеми като незадържане на урина и травма на вагиналните мускули. Той се зашива стегнато след раждането на бебето и изхвълянето на плацентата, и макар родилката да изпитва болки при движение, се възстановява значително по-бързо, в сравнение с разреза при секцио.

Как се прави епизиотомия?

Епизиотомия се прави непосредствено преди раждането, с или без предварително местно обезболяване (в зависимост в каква фаза е процеса). Прилага се в момента, когато контракцията е най-силна и бебето вече се вижда на входа на влагалището.

Обикновено разрезът е един, с дължина около 4 см - вертикален (между влагалището и ануса, като не засяга мускулите около ректума или самия него) или страничен (ляв или десен). Вторият вид се прави по-често.

След раждането на родилката се бие обезболяваща инжекция и се правят шевовете (обикновено с абсорбиращи се от тялото конци), които сами падат след определено време.

Последици, рискове и възстановяване след епизиотомия

Какви са последиците и рисковете от раждане с епизиотомия?

Според изследванията, при раждане с епизиотомия родилката губи повече кръв, изпитва повече болка в процеса на възстановяване (поне 2 седмици след това) и трябва по-дълго време да отлага сексуалния контакт с партньора (около 40 дни). Обикновено шевовете зарастват в рамките на един месец след процедурата като конците падат сами. Въпреки това дълго време трябва да се спазват много по-строги хигиенни грижи и да се наблюдава състоянието на раната.

Причината, поради която в последно време не се препоръчва епизиотомия при раждане е, че процедурата крие множество рискове за родилката. Съществува опасност да се стигне до по-висока степен на разкъсвания, засягащи мускулите около ректума и аналния сфинктер. Може да се появи инфекция, подуване, дискомфорт при уриниране (понякога до няколко месеца след операцияата), както и по-висок риск от разкъсвания при следващо раждане.

Възстановяване след раждане с епизиотомия

При всяка жена възстановителният процес след раждане с епизиотомия е с различна продължителност – някои се връщат към рутинните си дейности в рамките на 2 – 3 седмици, но при други минават месеци, докато дискомфортът изчезне напълно. Все пак спецалистите препоръчват няколко метода за облекчаване на състоянието.

Обезболяващи средства като парацетамол и ибупрофен могат да намалят дискомфорта, като в същото време за безопасни за качеството на кърмата. Аспиринът е забранен, тъй като може да премине в организма на бебето чрез майчиното мляко.

Другият вариант е да се използва мека възглавничка при седене и да се избягва дългото заседяване. Раната трябва „да диша” колкото е възможно повече, като същевременно й се правят компреси с тампони, напоени с отвара от хамамелис. Подходящи са и седящи бани с лайка или с екстракт от дъбова кора, след което мястото се изсушава със сешоар, за да се задържат лечебните вещества върху шева.

Добре е непосредствено след раждането родилката да започне да прави упражненията на Кегел, за да възстанови мускулния тонус, да стимулира циркулацията на кръвта и да ускори оздравителния процес. Препоръчва са да сменя позицията, както и да се изправя от леглото и стола (така се намалява опъването на шевовете).

Много облекчаващо за раната действа и компрес с лед (в кърпа, плик или презерватив). Трябва обаче да се избягва поставянето на лед директно върху кожата, защото може да я увреди.

Особено важно е при ходене до тоалетната, да се осигурява стерилна среда за раната. Зоната около нея да се поддържа чиста, избърсването да става отпред – назад, за да се избегне попадането на бактерии от ануса и съответно инфектирането на разреза и околните тъкани. След това е препоръчително измиване, но не директно с душа (тъй като струята може да предизвика болка), а с бутилка с пулверизатор, например. 

Важно!

Можете да намалите вероятността за раждане с епизиотомия, ако следвате няколко основни правила:

  • Правилно хранене (здравата кожа е по-еластична)
  • По време на бременността правите редовно упражненията на Кегел
  • Напъните по време на родилния процес са добре контролирани
  • Правите лек масаж на перинеума непосредствено преди раждането