Първият празник на бебето

Едва ли има по-вълнуващо събитие от първата среща с новия живот, сътворен с толкова много любов и надежди. По света съществуват най-различни обичаи за посрещане на новороденото, но сладкото умиление, заразяващото щастие и  желанието да споделиш новината с целия свят са еднакви за всички хора.

Как празнуват отвъд океана

Първото бебешко празненство в САЩ се случва още преди появата на малкото човече на бял свят. Месец - два преди раждането, роднините и приятелите на семейството организират така нареченото бебешко тържество. То се възприема най-вече като израз на взаимопомощ. На тържеството официален гост е задъханата, тежкоподвижна майка и нейното неродено бебе.

Традицията датира от годините на следвоенното американско поколение и до скоро на този празник са се канили само жени. В днешно време обаче, покрай масовото участие на бащите в процеса на раждане и отглеждане на детето, чисто женските тържества са изключение от правилото.

Обикновено празникът се провежда в къщата на приятелка или роднина на майката, която съставя списъка на гостите, подготвя програмата с игри, менюто. Майката се регистрира в някоя верига магазини с бебешки стоки и отбелязва какво би искала да получи като подарък. Обикновено това са дрехи, спални и кърмачески принадлежности, играчки, количка, легла. На самото тържество гостите вписват пожелания към бебето в специално поръчана книга със семейни снимки.

След като гостите се почерпят, почват игрите. Могат да бъдат писмени - като „Познай името на детето“, или забавни – консумиране на мляко от бебешко шише с биберон, надяване на еднократна пелена на партньора и т.н.

Тържеството е изключително весело, а гвоздеят на програмата е публично отваряне на подаръците. Част от удоволствието е развиването на красивите опаковки, отрупани с панделки, изчитането на глас на картичката с пожелания и показване на подаръка, последвано от умилителни възгласи :). На тръгване гостите получават сувенири – от бонбони в бебешки чорапчета до малки бутилки с вино.

Обичаите на нашите съседи

В по-стари времена в Турция се е спазвал един прекрасен обичай – с раждането на детето се е засаждало дърво. Какъв по-хубав символ за новото начало на един живот?

Чудесно е, че все пак и до днес са се запазили не малко интересни ритуали, свързани с раждането на бебето. При нас първото име се дава от доктора (акушерката), който прерязва пъпната връв. Така нареченото „пъпно име“, което може и да не се използва впоследствие, обикновено се изписва с тире след истинското име или се споменава само с една буква. Затова много хора в Турция са с по две имена.

А истинското име на детето се избира и представя на специално тържество с близки, роднини и приятели на 3-тия ден след раждането. Бебето се взема в ръце от най-възрастния сред гостите, чете се традиционната молитва и се обявява името му три пъти.

На 40-ия ден се прави специално ритуално къпане. Събират се жените, близки на семейството, и в голям съд с топла вода се слагат 40 камъчета, по които не е стъпвано. Взима се броеница и златна паричка, които се потапят и се изваждат 40 пъти. С тази вода символично се измиват майката и бебето, а след къпането те отиват на гости на най-близките си. Домакините ги посрещат с подаръци, а на излизане им дават още: варени яйца - за да бъде детето здраво и с гладко личице; носна кърпичка – за да е чисто; пари – за да е богато.

Любопитно поверие е свързано с първото изрязване на ноктите на бебето. Когато изрязах ноктите на дъщеря ми, майка ми настоятелно питаше: „Къде са ноктите?“. „Е, къде да са? Хвърлих ги.“ - беше моят отговор. А поверието гласи, че първите изрязани нокти на бебето таткото трябва да носи в джоба на ризата си. Това ще му донесе плодовитост :).