Първите стъпки на Симона

• от

Определено прохождането на нашето малко ангелче - Симона, беше голяма изненада за всички в къщи. С огромно нетърпение очаквахме този момент.

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Определено прохождането на нашето малко ангелче - Симона, беше голяма изненада за всички в къщи. С огромно нетърпение очаквахме този момент. Нямахме време да пълзим, а направо се изправи подпирайки се на един стол. Когато започна да стои по продължително време изправена изведнъж се пусна и тупна по дупе.

Може би се изплаши и имахме период в който не искаше да се изправи. Аз и не настоявах. Както ви споменах момента с пълзенето при нас липсваше. Еее имахме и опити за пълзене, но винаги назад. За шестата си месечинка Мони получи подарък проходилка. Установи че когато е в нея може да се докопа до всичко, да прави белички и беше много щастлива. А когато натиснеше по случайност някое от музикалните бутони беше на седмото небе.. просто не мога да ви опиша радостта която излъчваха малките и очички.
Някой е против проходилката. казват че така децата свикват да вървят на пръсти, или ще проходят по късно, но според мен всичко е индивидуално и си зависи от детето, от гена на родителите и т.н.

Първите дни и проходилката вървеше назад :)  

Ползвахме и от каишките за прохождане, но с тях ми беше на мен малко трудно. Не знам, може би аз не ги слагах правилно. Търсех в интернет упътване как да ги ползваме, но не можах да намеря.А към тях нямаше дори и снимка как да се слагат. За това и само няколко пъти ги сложихме.
На 8 месеца Мони правеше крачки с помощта на мама и баба като я държахме за двете ръчички.

На 9 месеца вече се изправяше сама и задържаше за няколко секунди права без ничия помощ. И след това тупваше по дупе :))
но винаги имаше някой наблизо за да я придържа

На 10 месеца Симона обикаляше сама из стаята подпирайки се на шкафовете, на стените, на всичко което можеше да и бъде упора.

В началото на 11 месец Мони отиде за първи път на море. Тогава бяха и първите самостоятелни крачки. На пясъка сама се изправи престъпи смело, падна, напълни устата с пясък , но това не беше проблем за нея. Изправяше се и опитваше отново и отново.

Решихме че като се приберем в къщи ще направим бърза пита. Така му казват в нашия край. При първите самостоятелни крачки се прави погача и притичвайки се отива до съседите и им се дава по едно парче от нея. И те тичайки на едно място я вземат и казват "хайде и Мони така да бяга и да не се спъва". в някой край на България се прави сладка погача, на други места солена, содена, или намазана с мед. нашата беше от типа на козуначеното тесто. Ето я и нея

В края на 11 месец вече си вървяхме без проблем. Тогава дойде време и за прощъпулника. Чувала сам че е добре да се направи когато детето може да върви само без ничия помощ. И това е момента когато малкото човече се ориентирва към професията която ще работи когато порасне.
Исках да родя нормално,термина ми наближаваше, но на бебка явно си е беше добре в корема на мама и не бързаше за никъде. Нямах никакви признаци за раждане. През деня си беше кротичка, а вечер не ме оставяше на мира. Явно не и харесваха позите които заемах когато спях. Все ме поритваше милата ми. Една вечер обаче нещо беше много спокойна. почти не я усещах. Сутринта рано, рано отидох на преглед. Сложиха ме на едно легло за да слушат тоновете на бебето и изведнъж се вдигна такава олелия... за секунди бях в операционната.  Ако бях отишла няколко часа по късно или както имах час за консултация след 2 дена , можеше да има и фатален край. Така на 4 септември се появи най голямото щастие в живота ми - Симона. Името и бяхме избрали предварително. Ако можехме да предположим че ще родя секцио, щяхме да изберем датата 1 септември. тогава е симеонов ден. но симеонов ден се празнува и на 3 февруари. летен и зимен симеонов ден. в царквата ми казаха да си избера само едната дата. не било хубаво да се празнува два пъти. Решихме да празнуваме февруари месец. По темата за прощъпулника бях изчела доста информация в интернет. Според църковните вярвания наи добрите дни за това събитие са понеделник, сряда или неделя. А ако този ден е празник още по добре. Решихме да е в неделя. Падаше се 1 септември. Какво по хубаво от това да "отпразнуваме" и именния ден заедно със прощъпулника. тогава направихме содена питка.по принцип се замесва от майката, но честа се падна на бабата. аз не мога да меся :) , но пак аз дадох идеята как да я направим.

Поканихме познати които заедно с нас да споделят радостта от това важно за мен сабитие.

Направихме бяла пътека от един чаршаф :) който украсихме със листенца от здравец. В единия край върху една масичка наредихме различни предмети които бяха непознати за Симона. Всеки сам преценява какви предмети да сложи. Предварително написах на листчета всеки предмет за какво е, а не после да гадаем и мислим какво може да е.

Питката търкулнахме по бялата пътечка, а Мони тръгна сама след нея.

Предметите бяха:
черпак - готвач
термометър - лекар
портмоне - финансист, банкер,
CD - певица    
четка за зъби - зъболекар
четка за коса - фризьор
разговорник - учител, преводач
фотоапарат - фотограф
списание - редактор на списание

Kогато застана пред масичката , Мони първо ги огледа, хвана списанието, вдигна го, остави го на масата и си взе фотоапарата. Казахме си че ще се насочи към редактор или фотограф. А защо не и двете?

След това всички хапнахме от питката за здраве. Кой със сирене, кой със мед, кой със шарена сол.. на кой както му беше сладко.  Но първото парченце беше за Симонка.

С времето традициите  за правене на прощъпулник в различните региони се променят, а и са различни. Така го правим ние в Сливенския край. А дали ще си имаме редактор, фотограф, журналист или папараче ще покаже времето :)

Това беше нашата история за първите стъпки на Симона.

Историята участва в конкурса: "Как проходих?"

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона

Първите стъпки на Симона