Първите стъпки на бебето

Първата крачка е мигът, който родителите никога няма да забравят. И моментът, който са чакали със затаен дъх може би месеци наред.

Има ли все пак нещо, което можеш да направиш, за да окуражиш своята рожба да отпусне ръчичка и да се престраши да пристъпи напред сама?

Щом стане въпрос за първите самостоятелни стъпки, бебетата си имат собствен „график“ и мнение по въпроса. И дали ще забавят мига до 14-тия или дори 18-тия си месец, или пък още на 10 месеца ще тръгнат да изследват света наоколо, няма нищо общо с техния интелект, ръст или с родителските умения на мама и татко. Всяко дете е уникално!

Прохождането е резултат от продължителен процес, започващ още от раждането. Детето трябва да развива скелета си, да подсили мускулатурата си, да се научи да координира движенията си и да придобие чувство за равновесие. Така двигателното и неврологично развитие са насочени към една-единствена цел, за която е програмирано всяко човешко същество – изправеното положение.

Децата прохождат, когато са готови за това. Води ги за ръка и ги подкрепяй. Но няма нужда да им „преподаваш“ специални уроци, нито пък можеш да ускориш целия процес.

От 0 до 6 месеца

Бебето укрепва мускулите на тялото си. На 3 месеца то изправя главичка и я задържа. На 5 месеца, поддържано от родителите си, започва да се опира на краката си. Малко по-късно вече може да ги изпъне. А след това идва и умението да стои в равновесие.

Между 4 месеца и 1 година

Този период маркира началото на независимостта му. То постепенно преминава от седнало положение към лазене, за да стигне до изправено положение. Към 8-ия месец бебето лази и се хваща за парапета на кошарката например, за да се изправи. Скоро вече върви странично с опора. А около годинката (най-често) е изправено, като се държи само за една ръка.

Между 12 и 18 месеца

Започва “танцът с крака” – детето търси равновесие, като се навежда напред на пръсти, след това назад, за да се закрепи на пети с повдигнати пръсти. Това е знак, че първите стъпки няма да закъснеят.

Прохождането се организира в 4 етапа:

1. хванато с две ръчички за някой възрастен
2. с едната ръчичка за мама и другата за татко
3. опряно само на един пръст
4. самостоятелно ходене.

Какво помага?

• Когато подкрепяш нестабилното бебе, не вдигай високо ръчичките му. Най-добре е височината да не надхвърля раменете му. Ролята на майката и бащата е по-скоро да му осигурят равновесие, отколкото да го държат.
• Ще го стимулираш да се научи по-бързо, като го слагаш пред наклонени или стъпаловидни плоскости. Оставяй го например да си играе пред първото стъпало на стълба, като непрекъснато го наблюдаваш.
• Да му помагаш в подходящия момент, да му даваш кураж и да си до него е най-важното правило за този период.
• Самосвалчето, върху което сяда детето, му позволява да развива мускулите на краката и да придобие самоувереност. Колкото до това полезна ли е проходилката, мненията са противоречиви. Проходилката наистина позволява на децата да се движат на воля, без да се напрягат и да стоят дълго прави, но е по-добре е да не се използва преди 8-ия месец и то за не повече от час дневно.
• Тегленето на камиончета или други играчки на колела е много полезно, както за родителите, които могат да си поемат дъх и да облекчат гърба си, така и за бебето, което непрекъснато иска да се движи.

Неочаквани спънки

Ако отрочето ти бързо се е усъвършенствало в пълзенето, това може да задържи процеса на прохождането, тъй като детето е напълно доволно от ситуацията – то и така успява да стигне до предметите, които го интересуват.

Можеш единствено да опиташ да го окуражиш да се изправя по-често, като му предоставяш удобни възможности и провокираш любопитството му към предмети, поставени на по-високо.

Мъничето ти лесно ще научи как да се изправя от седнало положение. Веднъж застанало на крачетата си обаче, често няма да знае как да седне обратно или ще се страхува да опита. Щом забележиш, че се е задържало дълго право и започва да проявява признаци на нервност, помогни му да седне. После му покажи как да свие коленца и се упражнявайте известно време.

Имаме ли повод за тревога?

Случва се детето да стои от няколко месеца изправено, но да не иска да се пусне, дори и ако го подмамваш да тръгне към теб, като му подаваш любимата играчка. Запази спокойствие и спазвай 2 основни правила: търпение и бдителност.

Ще трябва да изчакаш „пределната“ възраст от 18 месеца. Няма значение, че твоето дете е изчакало толкова – просто не е искало по-рано! А това, че съседчето е проходило преди годинката си, изобщо не го прави бебе-шампион.

Ако обаче детето е минало 18 месеца и все така отказва да ходи, препоръчително е да бъде заведено на педиатър. Лекарят ще установи дали няма аномалия като неврологично смущение например. В такъв случай той може да предпише сеанси кинезитерапия. Все пак запази спокойствие - редки са случаите, в които последствията от подобно малко забавяне се отразяват на бъдещото развитие на детето.

Златното правило: Почивка след усилието

Наистина бебето иска да се научи да ходи, ала и дума не може да става, че трябва да прави само това. Задължително е да му се осигурява допълнителна почивка (извън спането), за да може да се възстанови от голямото усилие.

Какво следва първите стъпки?

• На 14 месеца – започва да се изправя само. Повечето деца вече умеят да сядат и да се изправят без чужда помощ. Някои дори пробват да вървят заднешком.
• На 15 месеца – става доста уверено в ходенето. Забавлява се с играчки, които тегли или бута пред себе си.
• На 16 месеца – открива стълбите и колко забавно е да се катериш и да слизаш по стъпалата. В следващите няколко месеца ще трябва да му помагаш в тази задача.
• На 18 месеца – все по-стабилно на крачетата си, детето обожава да се катери по столове и канапета, както и да щурмува стъпалата. Обича да танцува, опитва се да ритне топка – все още безуспешно.
• На 2 годинки – задобрява в скачането и тичането. Все още не умее да стои стабилно на един крак или да ходи само на пръсти.