Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Здравейте,

Всяко постижение в живота на нашето малко слънчице Християн ни изпълва с радост. За много хора събития като първо зъбче, първи крачки са съвсем обикновени и нормални етапи от развитието на едно човешко същество, но за нас майките това са празници. Всеки успех на нашето дете ни изпълва с гордост и умиление, защото знаем, че малко или много ние самите сме му помогнали да се справи успешно с всяка новост за него.

С този прекрасен конкурс ме връщате назад и усмивка се появява на лицето ми. Прохождане-преди месеци се чудехме кога ли ще направи момченцето ни първите си самостоятелни крачки, кога ли ще ходи сам стабилно, а днес имаме едно вечно тичащ юначе, което не знае какво е умора.

Но да започна отначало. Нашият син проходи късничко спрямо познатите ни връстници. Но аз като майка, която познава детето си смея да твърдя, че проходи тогава, когато сам се почувства готов за това. Като се замисля от раждането си е такъв инатко, всичко при него се случва на по-късен етап, но пък за сметка на това бързо усвоява и утвърждава наученото. Още с раждането си "закъсня" със срещата си с мама и тате, които го чакаха с отворени обятия. Преносих го 14 дни и ако не се бяха намесили лекарите кой знае кога щеше да реши да излезне навън:-)Както споменах "закъсня" за първата ни среща, но пък излезна един голям мъж, както казаха тогава лекарите"имате си готово отгледано дете на един месец". . .

До годинката единственото средство за придвижване на малкият беше пълзенето. Макар да движеше на "четири крака" беше доста бърз. Вече бяхме започнали да се чудим защо това дете не прави опити да ходи само на крачетата си, когато един ден ни изненада. Бях оставила на масата чинийка с кекс. Отидох до кухнята, за да взема на малкият шишето и когато се върнах се изненадах. Видях как малкият се изправи от пода, където бяха играчките му и с няколко "патешки" крачки и залитания стигна до масата и доволен протегна малката си ръчичка да си вземе парченце кекс. Сигурно ще се зачудите защо друг път не сме пробвали подобно нещо, за да го накараме да направи няколко крачки. Ами пробвали сме, но той пак с пълзене стигаше до обекта. Този ден с тези първи крачки няма как да го забравя, защото синчето ни беше на 1г. 1м. 1д.

Изчакахме го да стане малко по-стабилен и направихме прощъпулника. Събрахме се най-близките. Сама се заех с месенето на питката. Това беше първият ми опит, но любовта която вложих ми помогна за добрият резултат.

Сложихме едно бяло чаршафче пред масата, на която бяхме подредили нарочените предмети. Заредихме фотоапарата, търкулнах питката и със затаен дъх зачакаме малкият да направи своя избор. Е пак ни изненада, тръгна и се хвана за крака на мама. Голям смях настана, стискаше и не пускаше крака ми.

След като приключихме с прегръдките отново повторихме процедурата. Този път беше успешна. Малкият слънчо заложи на новите технологии и си избра
1. мишката(комп. специалист)
2. колата(автом. състезател). :-)))

След този ритуал нещата доста бързо се наредиха. Не знам дали вследствие на прощъпулника или просто с времето детенце стана стабилно, успява да взема завоите без проблем и тича безспир.

Ще ви приложа и снимки от този весел ден.

Дано  всички майки изпитат сладката радост от това събитие. И нека не се притесняват от късното прохождане. Не се притеснявайте дали ще се справите с всичко, което включва традицията "прощъпулник"-направете това, което на вас ви харесва, най-важното е да се забавлявате и да запазите един хубав спомен от този етап на развитие на вашето ангелче:-)

Историята участва в конкурса: "Как проходих?"

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн

Първите си самостоятелни крачки на Християн