Здравейте,
моята история е малко различна, защото съм на 7 месеца. Малката Еми започна да се изправя още на 6 месеца, а с паяка започна да обикаля къщата още на 5 месеца.
Много е хубаво, когато можеш да се придвижваш бързо, можеш да пипаш печката, пералнята, да включваш и изключваш телевизора. Колко е забавно, когато излезнеш от кошарата и си в света на големите. Всичко е ново и пълно с изненади, особено когато ме изпуснат от поглед... може би така си мисли моята принцеса.
И така всичко започна от рано и сега вече правим първите си стъпки хванати за ръката на мама. На кошарата и отмина модата, там се научих да се движа сама от единия край до другия, да си вземам играчките държейки се с една ръка, а сега ми предстои най-голямото предизвикателство да се пусна от ръката на мама и да им покажа с кого си имат работа.
Обещавам да помагам на мама с дрехите от сушилника (всчиките ще ги свалям на земята, както правех с паяка), обещавам да готвя, да чистя, да пускам пералнята и най-вече да подреждам шкафовете и чекмеджетата. Колко интересни неща ни предстоят...само още малко да порасна.
Моята малка дъщеричка се казва Емилия Владикова и е едно прекрасно и непослушно детенце, но всяко дете трябва да покаже на мама и на татко кой командва в тази къща :)
Историята участва в конкурса: "Как проходих?"
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.