
Първи приятелства на детето
Така както учиш детето да пие вода от чашката, да строи кула с кубчетата, така и му помогни да се сприятелява. Дружбата е обширно понятие. Но тя е и умение да се справяш с проявите на собствения си егоизъм, и уважение на мнението на другите, и желание да помогнеш, и да можеш да съчувстваш, съпреживяваш, да бъдеш внимателен, добър, щедър и т.н.
Детската площадка
Обикновено на детската площадка детето придобива своите първи умения и опит в междуличностните отношения. Да наблюдаваш играещите мъници е истинско удоволствие. Ще забележиш, че и в тази крехка детска възраст се проявяват някои особености в поведението на малчуганите. Един е душата на компанията – той като магнит привлича всички останали около себе си и ги повежда в игрите. Друг е съсредоточен и тихичко си строи пясъчен замък, като от време на време поглежда към шумната компания. Ако внимателно се вгледаш как твоето съкровище играе навън ще направиш множество полезни открития за себе си. А ето и някои особености спрямо възрастта.
1-2 г.
Още през първата година малкото може да отговори на другото дете. Да покаже емоционално отношение към чуждите състояния, да изрази вербално отношение. Постепенно детето започва да осъзнава другото дете като партньор – например единият се крие, другият търси, единият дава, другият взема. Тези взаимодействия се преживяват с много радост и смях. До втората годинка детето играе в изолация – дори ако се намира в група, то се занимава предимно само.
2-3 г.
Като правило в тази възраст децата все още не умеят самостоятелно да взаимодействат с другите. Те се интересуват от своите връстници, обичат да ги наблюдават, да коментират действията им. С удоволствие играят до тях, но не заедно. Това е т.нар. паралелна игра – децата са като успоредни линии, които са много близко, но не се пресичат. В тази възраст само възрастният може да се опита да обедини малчовците в обща игра. Напълно възможно е да организираш съвместно ритане на топката или подаване на балон и т.н.
4-5 г.
От тази възраст децата вече започват да играят заедно. Всяко дете има отделна, но допълваща се с тази на другите деца роля. Но не винаги се получава. Например докато момиченцата си играят уж мирно и кротко с куклите, неочаквано може да се стигне до кавга, защото Ели не дава количката на Яна. Дали трябва да се намесваш в подобни ситуации? Да, може, но не с викове и упреквания, а с търпеливо изясняване и обяснение на ситуацията. Като цяло избягвай постоянно да се намесваш в детските конфликти. Дай възможност на малкото и само да се опита да намери правилния изход. В повечето случаи хлапетата успяват да се справят. След това можеш спокойно да обсъдиш с малчо причините за възникналия конфликт и ако е постъпил правилно да го похвалиш, а ако не е подскажи му как е било разумно да реагира.
Мнението на специалиста
Първите приятелства (до към 5-тата година) все още имат твърде неустойчив и ситуационен характер. Приятелите се избират в зависимост дали живеят наблизо и от това какви съвместни дейности биха могли да извършат заедно. Приятелството е свързано с играта. Да бъдеш приятел, означава да си добър партньор в играта, да имаш способност за игра. Съвместната игра не може да се появи, ако детето не преодолее част от своя егоцентризъм и не започне да разбира гледната точка на другите. На въпроса: „Как възниква приятелството?”, децата най-често отговарят: „Като играем заедно.”
Приятелството с връстниците изпълнява различни важни функции: осигурява радостни преживявания и възможности за съвместно прекарване на времето; физическа поддръжка; подкрепа; насърчение и възможност за социално сравнение.
Приятелството е източник на топлина, близост и доверие, които са така необходими за детето; осигурява информация за различни неща.
Ти как се казваш?
Може ли твоето съкровище да отиде на детската площадка при непознатите момчета и момичета и да се запознае с тях? Има деца, които напълно свободно и без родителска помощ „завързват“ разговора: „Ти как се казваш? Аз съм Теди. Хайде, да си играем.“ Но други пък са по-стеснителни и се срамуват да отидат да се запознаят. В повечето случаи това е просто особеност на психиката. Не бива да насилваш детето, това само би задълбочило проблема. За да направи такава крачка и да преодолее свенливостта и страха си, е необходимо време и търпение от твоя страна.. Ненапразно са познати психотиповете екстроверти и интроверти. Детето екстроверт черпи информация от обкръжаващия го свят, като общуването за него е от първостепенно значение. Детето интроверт обича да прекарва времето си само, предпочита да играе само, а информацията за света около него получава от собствените си усещания и преживявания. Екстровертът обикновено няма проблеми със запознанствата, той сам търси възможности за нови приятелства. Но ако у твоето дете откриваш по-скоро черти от интровертния психотип, тогава е добре да му помогнеш да общува, да се запознава с нови лица. Това можеш да го направиш чрез различни начини.
- На помощ идват любимите играчки. Поиграйте с тях на „Приятно ми е да се запознаем“. Вземете зайчето и мишката и разиграйте подходящи ситуации. Ролевите игри ще помогнат много повече отколкото нравоучителни и възпитателни беседи.
- Книжките и филмчетата, свързани с темата за приятелство също са добра форма за подражателство. Обърни внимание как героите се усмихват при запознанство.
- Обясни и това, че когато малчо реши да се запознае с някое дете положителният резултат не е задължителен. Другото дете е в своето право да не пожелае точно сега да си играят заедно.
- Със своите оценки родителите развиват самооценката на детето и усещането за самоконтрол върху собственото поведение. Общуването е свързано с фактора самооценка, затова е нужно да избягваш физическите наказания, заплахите, обидите, демонстрирането на сила и превъзходство, които могат да създадат у детето чувство за безпомощност или за недостойност.
Личният пример
Една от целите на съвместната игра е да даде възможност на децата да упражняват различен тип поведение, което те са наблюдавали преди това при възрастните.
Ако в дадено семейство не е прието да се канят гости, предпочита се гледането на телевизия пред срещата с приятна компания, мама няма верни приятелки, с които й е приятно да си побъбри на чаша кафе, а тати подбира своето обкръжение според това дали има полза от тях за своя бизнес – тогава не се съмнявай, че детето ще наследи точно този модел на поведение. Личният пример е твърде важен за мъниците. Те се учат от нас, възрастните, и се опитват да ни подражават. Въобще, всяко възпитание започва от общуването с мама и тати.
Много по-лесно е да пуснеш на детето детско филмче или да дадеш купчина с играчки и то само да се занимава с тях. Но трябва да знаеш, че приятелството започва от общуването и партньорството в игрите и колкото повече разговаряш с малкото човече на различни теми, толкова по-добре. По-често споделяй за твоите приятели от детството, как сте се карали и сдобрявали. Детето винаги е любопитно да узнае какви са били мама и тати на неговата възраст. И освен това с подобни разкази по един непринуден начин ще разясниш иначе сложните въпроси за взаимоотношенията с другите деца.
За най-малките е от особено значение как мама се отнася към неговите другарчета. Говори с малкото съкровище с кого си е играло в детската градина или в детския клуб. Поощрявай го да запомни имената на своите първи приятелчета. Интересувай какво се е случило с някой, на когото скоро не си чувала името в разказите за общите игри. Така постепенно, с твоя помощ, детето ще се научи да се отнася към онези, с които се е запознало не просто като към случайни участници в играта, а като към важни значими хора, с които иска да се среща, да играе, да дружи.
„Детето възприема модела на поведение в семейството. Покажи му с личния си пример какво означава приятелство.“
Опитът е важен
В твоето детство вероятно си имала безброй приятели. Самостоятелните ти разходки в двора или пред блока са започвали много по-рано, в сравнение с твоето дете. А безгрижните игри са огласяли махалата в топлите летни вечери, нали? И там, на улицата ти си общувала със съседските дечурлига и си трупала опит как да се справяш в дадени ситуации – когато другарчето ти се обърне срещу теб, или те обиди, или ти са закълне във вечна дружба. Много често днес децата ни са лишени от този опит. Просто действителността поставя своите условия, а ние няма как да не се съобразяваме с тях. Но това не означава, че трябва да лишим детето от първите приятелства, особено ако то не посещава детска градина. В противен случай, когато тръгне на училище ще му бъде прекалено трудно докато се „влее“ в колектива.
- Създай традиция
От най-ранна възраст устройвай съвместни детски игри. Не е толкова важно дали това ще бъдат децата на твои приятели или тези от площадката, но би било чудесно да създадеш традиция – един път в месеца например да ги каните на гости у вас, а и вие сте готова да се отзовете на тяхната покана. Нерядко подобни „сбирки“ прерастват в истинско приятелство и между децата, и между родителите.
- Всеки ден може да бъде празник
Не пропускай хубавите поводи – рожден ден, имен ден. Но не забравяй, че и всеки ден можеш да го направиш по-необикновен и вълнуващ. Особено сега, когато слънцето ти се усмихва и те кани на разходка. Планувайте заедно с другите майки да отидете на зоологическа градина, на пикник, на куклен театър и т.н.
- Изненадай другия
Обръщай внимание на детето колко е хубаво да направиш нещо добро за приятеля си и приятно да го изненадаш. Можеш да кажеш например: „Хайде, заедно да изпечем бабините курабийки. Нали днес Митко ще ни дойде на гости“ или „Искаш ли да направим специално за Кати картичка, нали ти е приятелка. Със сигурност ще се зарадва на изненадата“.
- Приветствай инициативата
Не възразявай ако малчо желае да покани някое дете, с което се е запознало на пясъчника. Напротив, всячески поддържай подобни инициативи. Не пропускай у дома да имаш игри, подходящи за повече деца (кубчета, „не се сърди човече“). Намирай време понякога и ти да се включиш в заниманията. Така ще имаш прекрасната възможност да наблюдаваш отношенията между малчуганите. Възможно е да забележиш проблеми, за които не си се замисляла и съответно да потърсиш решението им.
Нужно е да знаеш...
Старай се да не осъждаш приятелчетата на твоето дете, дори и да не ти се харесват особено. Уважавай избора на малкото човече. Може би пък точно твоето неодобрение ще му помогне да различава истината от фалша, искреността от подлостта. Организирай срещи с деца, пък с времето всичко ще си дойде на мястото. Освен това напълно възможно е ти да си се заблудила в преценката си за „лошото“ дете.
Психолозите отдавна са установили, че колкото по-добри са отношенията на детето с родителите, толкова по-лесно намира общ език с връстниците си и няма да приема трагично и крайно разпадането на едно приятелство. Така че ако във вашето семейство цари разбирателство и любов, твоето мъниче ще изгради умения да общува, да се свърза емоционално и да подбира най-подходящите за себе си приятелства.
Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Даниела Стоянова, психолог
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.