
Първи контакт с бебето
Първият контакт с новороденото се оказва много важен за мъничето. Значението му е подценявано и пренебрегвано, но съвременните изследвания показват, че меренето и тегленето изобщо не са толкова наложителни, колкото първата прегръдка с мама и засукването на коластрата.
Родната действителност в акушерогинекологичните отделения предполага друго – моментално отделяне от мама, рутинно измиване под чешмата, забърсване на верникса, мерене, теглене и аспириране. Всъщност освен аспирирането в някои случаи, нищо от другите процедури не е наложително толкова, колкото прегръдката на мама. Отделянето на бебето от майката и манипулациите, които му прилагат водят до пренатоварване на сензорната му система, нарушава се чувството му за безопасност, покачват се нивата на кортизол, нервната му система е в стрес.
Меренето и тегленето не са от първостепенно значение, а верникса по кожата отдавна е доказано, че има полезна функция и трябва да бъде оставен да попие, а не да се отмива, защото това води до засушаване и лющене на кожата. Странното е, че дори раждането да е протекло без усложнения (най-често предизвикани от излишни лекарски манипулации), бебето отново е отделяно рутинно от майката за около пет шест часа, а понякога и повече. Оказва се, че първите и много важни моменти на бебето се оказват безвъзвратно изгубени, в съзнанието на бебето срещата му със света е изпълнена със студ, неприятни манипулации, силна светлина, шум, чужди гласове и докосване от чужди ръце. Това оказва влияние върху психиката му, докато успокояващата близост на мама, нейната топла прегръдка, познат глас и мирис, вкусът на коластрата – това е естественият и най-добър старт в живота на детето.
Изключение може да се направи само за новородените, които имат спешна нужда от реанимация. Въпреки че и в тези случаи, според много изследвания, оцеляват и се адаптират много по-добре бебетата, които са положени веднага върху корема на мама, контактът кожа до кожа се оказва спасителен. А аспирирането и кислорода могат да се направят и в тази позиция.
В много модерни западни клиники за недоносените са предвидени не скъпи инкубатори, а съвсем простата и естествена майчина грижа, наречена „кенгуру”.
Бебето просто не се отделя от кожата на мама, спи, яде изцедена коластра или мляко, ако не може само да суче или е обдишвано, ако се налага, но само и единствено залепено за мама. Такива бебета наддават бързо, адаптират се лесно и достигат размерите на доносените, без обаче да бъдат застрашени от обичайните проблеми на „инкубаторните” бебета. Според някои лекари именно недостигът на сензорна стимулация у такива бебета може да доведе и до ограничение и забавяне на интелектуалните им способности.
Първият контакт и засилената комуникация между мама и бебе помага и на родилката да се адаптира към новите условия, към бебето и спрямо ролята си на майка. Хормоналните нива се стабилизират много по-лесно, случаите на следродилна депресия са в пъти по-малко, а възстановяването е по-бързо. Освен това, ранният контакт с бебето е предпоставка за успешно кърмене.
Учени са провели изследване с две контролни групи маймуни. В едната новородените са оставени на рижите на майките, те са носени от тях, гушкани и кърмени. Другите са отделени от майките, хранени са изкуствено, но са лишени изцяло от майчина ласка и топлина. След като израстват и двете групи са събрани заедно, животните от първата група успяват да си родят потомство и го отглеждат по същия начин, а тези от втората имат затруднения в чифтосването, поведението им е много променливо, а тези, които успяват да родят изоставят малките си – нещо, което в нормални условя не е характерно за маймуните.
Друг известен експеримент в тази област принадлежи на император Фридрих II. Целта му била да разбере на какъв език ще проговорят деца, които от бебета са отглеждани в тишина и без майчина ласка, песни и приказки. За целта отделил група бебета от майките им и наредил да бъдат хранени от други жени, които трябвало в пълно мълчание да правят само най-необходимото за тях – да ги хранят, преобличат и повиват, но без да им говорят или гушкат. Експериментът се провалил, защото бебетата започнали да умират едно след друго. Точно за този случай се изказва и един историк от онова време – „Децата просто не могат да живеят без нежност и любов.”
Докосването, галенето и целуването на бебето има не само психологически ефект, то е важен стимулатор на централната нервна система. Дори имунната система на гушканите бебета е по-укрепнала.
Преди около петнадесет години невробиолозите смятаха, че в момента на раждане структурата на мозъка на човек е генетично предопределен. Но неотдавна се изясни, че това съвсем не е така. Решаващо въздействие върху мозъка играят първите впечатления от света, тези които са получени след раждане и в най-ранно детство.
При раждането на човек около сто милиона неврони в мозъка му образуват близо петдесет трилиона връзки – синапсите.
Гените, заложени в човека определят най-основните функции в мозъка, в ствола на който се образуват синапсите. Благодарение на тези функции например сърцето бие, а дробовете дишат. Но не всичко се изчерпва с основните функции. През първите месеци живот синапсите нарастват около двадесет пъти и според учените, гените не са достатъчни, за да предизвикат това увеличение, то се оказва следствие на първите впечатления, на дразнението на околната среда върху сетивата на бебето и нервната му система.
Именно по тези причини е много важно възможно най-бързо след раждане бебето да бъде до мама, да е на нейните гърди, да засуче или просто да спи гушнато в топлата й прегръдка.
Важно е да решиш къде и как ще раждаш, да бъдеш убедена в исканията си, да си съставиш свой план за раждане и да включиш това изискване в него. Вече има болници, които не отделят бебето от майката, но за да си сигурна в това трябва ти да си убедена и подготвена, че го искаш. Не разчитай на болничния персонал да свърши това. У нас все още не се зачитат правата на родилката и бебето и в родилните домове се отнасят така, сякаш децата са тяхна собственост, а не на родителите. Но промяната зависи от всички нас, от родилките, от бащите, които са до тях и ги защитават, от подкрепящото семейство и не на последно място от добрата информираност.
Автор: Карина Хачадурян
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.