Пълен наръчник за секцио

Ако си мислиш, че има само дузина факти за цезаровото сечение, с които не си запозната - грешиш. Оказва се, че те са много повече – по-скоро нещо като 112 факта, от които ще разбереш какво ти предстои.

Кога се налага раждане със секцио?

Решението за раждане с цезарово сечение се взима по редица медицински показания. Ако акушер-гинекологът прецени предварително, че естественото раждане крие редица рискове както за теб, така и за плода, ще бъде насрочено планово секцио. Датата на операцията се избира 5-10 дни преди определения термин. Тогава се счита, че плодът е достатъчно зрял, а в същото време се избягва риска от започване на естествено раждане.

Причини за планово секцио:

● Отворът на таза е много по-малък от размерите на главата на бебето. Това би могло да затрудни раждането.

● При късогледство. Има риск ретината да се отлепи по време на напъните.

● При възраст над 35 години, тежка бременност и предстоящо първо раждане.

● При диабет и тегло на плода над 4 килограма.

● Плацентата блокира шийката на матката и пречи на бебето да излезе (плацента превия).

● Плодът е с неправилно предлежание – всяка позиция, различна от главичното предлежание.

● При многоплодна бременност – особено при тризнаци и повече бебета. При близнаци също може да се наложи планово секцио, ако и двата плода са разположени едновременно седалищно или главично

● Раждане със секцио преди по-малко от две години

Възможно е да се наложи операция, след като вече е започнало раждане по естествен път. Това секцио се нарича спешно, макар често нито твоят живот, нито този на бебето са в опасност.
Причини за секцио по спешност:

● Раждането не напредва – контракциите са слаби или спират, шийката не се разширява.

● Бебето страда от липса на кислород. Сърдечните тонове затихват – наблюдава се фетален дистрес.

● Родилката е изтощена от дълго раждане и не може да напъва ефективно.

● Пъпната връв е къса или е увита около вратлето на бебето.

За и против

Ако секциото е по медицински показания, надали има смисъл да се обсъждат предимствата и недостатъците. Безспорно това е правилното решение за теб и твоето бебе. Все пак предимство е, че родовите пътища остават незасегнати. А и донякъде можеш да избираш рождената дата на своето дете :-)

Но така или иначе цезаровото сечение, като повечето коремни операции, също крие своите рискове. Има опасност от продължително кървене, от инфектиране на раната, както и от образуването на тромбози.

Макар и минимални, съществуват рискове и за плода. В утробата белите дробове на бебето плуват в околоплодна течност, която постепенно и бавно изтича, докато траят контракциите. Така твоята рожба се подготвя за своята първа глътка въздух. При секциото новороденото се изважда за секунди и има опасност да изпитва затруднения с дишането в началото. Именно затова родените с операция бебета често не проплакват.

Какво да очакваш?

Ако секциото е планово, няколко дни преди насрочената дата се правят необходимите изследвания. Най-вероятно ще постъпиш в болница деня преди операцията. От предната вечер ще ти дадат очистително и ще те помолят да не ядеш и да не пиеш нищо. Плановите операции се насрочват за сутринта. На операционната маса ще легнеш по гръб с ръце встрани, за да могат да ти сложат абокат и системи. Необходимо е да се постави и катетър, защото след операцията няма да можеш да се движиш веднага.

Следва упойката. В много редки случаи се налага използването на пълна упойка. Най-често се прилагат епидурална или спинална анестезии. Поставят се в гръбначния стълб. Ще трябва да застанеш в специална поза – на една страна, със сгънати към лицето колене, като се опитваш максимално да извиеш гърба назад. Най-вероятно ще усетиш вкарването на иглата между прешлените, но без болка. След това отново ще легнеш по гръб. До главата ти ще стои медицинска сестра, която ще провери дали упойката е подействала и ще следи състоянието ти по време на операцията. Самата ти ще си в пълно съзнание.

Хирургът ще направи разрез на коремната стена и на матката. Цялата операция  не трае повече от 40-50 минути. До 5 минути се изважда бебето. Ще можеш да го видиш за минутка, след което екипът от неонатолози ще го отнесе в детското отделение. Следва изваждането на плацентата и зашиването. При спешно секцио, процедурата е същата.

Когато операцията приключи, ще те преместят в реанимация. Там ще следят постоянно състоянието ти, защото първите часове са най-критични. Вероятно ще си толкова уморена, че ще поспиш за малко. Скоро анестезията ще започне да намалява действието си, затова е възможно да ти дадат друго болкоуспокояващо. Предстои ти първото ставане...

Физическо възстановяване

Най-вероятно в началото ще се чувстваш толкова зле, че няма да имаш никакво желание да се движиш. Въпреки болката обаче, е добре да направиш първия опит с помощта на медицнската сестра не по-късно от 8-10 часа след операцията. Бъди особено внимателна при ставането и лягането, защото тогава се напрягат коремните мускули. След раздвижването, по преценка на лекарския екип ще те преместят в нормална стая за родилки, където ще можеш да видиш бебето и да направиш своя първи опит да го накърмиш. Няма да ти е лесно, но е важно да бъдеш упорита. Пробвай легнала на една страна и слагай бебето по-често да суче. Това ще стимулира лактацията.

Като цяло възстановяването след цезарово сечение е по-трудно и бавно, отколкото след естествено раждане. В началото ще е болезнено, но всеки следващ ден ще се чувстваш по-добре. Конците се свалят на 6-8-ия ден след операцията. До 1-2 две седмици болката ще отшуми. Подбери дълбоко бельо, което няма да дразни белега. Добре е да изчакаш поне месец, преди да започнеш с упражненията за стягане на коремната стена.

Кихането, кашлянето и смехът ще са болезнени, защото оказват натиск върху коремната стена. Възможно е да те мъчат и газове, което е често срещано след всяка коремна операция. За да избегнеш запека, хапвай храна, богата на фибри и целулоза. До месец-два всичките ти оплаквания трябва да са отшумели.

Ако болката се усили, вдигаш температура, тъканта около раната се възпали или имаш обилен секрет, непременно се консултирай с лекар.

Емоционално възстановяване

Нормално е да се чувстваш много объркана, разочарована, дори виновна... В началото навярно ще изпитваш облекчение, че нещата най-сетне са приключили. Но, след като отнесат бебето, часовете на раздяла могат да ти се сторят прекалено дълги. Тогава нахлуват и първите въпроси: „Защо бебчо не се роди нормално?“, „Нещо нередно ли направих?“, „Защо не се справих сама?“. 

Говори с партньора си за твоите чувства. Така по-лесно и бързо ще преодолееш притесненията, които всъщност са неоснователни и безсмислени.  А и първата беззъба бебешка усмивка ще те накара да забравиш всичко.