Психология на бебето и общуването му със света

от 2

Разглеждайки значението на връзката майка - дете, централно място в психологията заема привързаността и каква роля играе за личностното развитие за детето. От самото си раждане, човек се стреми към свързаност с някого. Теорията за привързаността се опира на обратната връзка, която регулира поведението на индивида, дава му знания кое е правилно и кое не.

Разглеждайки значението на връзката майка - дете, централно място в психологията заема привързаността и каква роля играе за личностното развитие за детето. От самото си раждане, човек се стреми към свързаност с някого. Теорията за привързаността се опира на обратната връзка, която регулира поведението на индивида, дава му знания кое е правилно и кое не. Базата на привързаността се полага в детството, но тя има своето отражение и влияние в зрелия период от живота на човека при изграждането на партьорства и интимни връзки.

Психология на бебето и общуването му със света



Обикновено поведението на новороденото, неговият продължителен сън, плач, ”безсъзнателно”състояние изкушават да се мисли, че то е пасивно или безучастно в изграждането на интимната връзка с майката. Но детето много скоро след раждането показва дадености с които влияе върху нея, както и способност да разпознава познати лица и гласове. В тази „интимна среща с майката” то развиват идеята за себе си и какво могат да направят двамата след раждането  чрез различните взаимообмени между тях.

От рано се забелязва, че бебетата общуват със своите майки  като привличат техният поглед, поддържат  контакта с очи чрез различни жестове и звуци и при желание сами го прекратяват, отмествайки погледа встрани. Те притежават чувствителност към тези, които се грижат за тях, стремят се към близост и търсят внимание, използвайки достъпните за тях средства на общуване чрез усмивка, плач и гукане.

Усмивката е едно от основните средства за поддържане на взаимността. Тя се появява твърде рано, през 3-4 седмица, и е свързана  със спонтанен израз на определени вътрешни състояния (когато бебето се чувства удобно или по време на сън). Това е първият психологичен организатор, когато детето се усмихва на конфигурацията "лице", без да има представа за обекта. Не разпознавайки още майка си, то би се усмихнало на всяко усмихнато и приветливо лице.

Едва през 8-та седмица усмивката е траен отговор на различни външни въздействия като гласа на възрастния, лицевата експресия и неговата усмивка, има разпознаване и предпочитание към грижещото се лице. Тази избирателност, може да се наблюдава още след 6-ия месец на базата на емоционалния контакт с майката. В този период, настъпва нов стадий в развитието на психологическата организация на бебето. Майката вече се възприема като отделен либиден (значим) обект, който се посреща с много топлота, радост и усмивки. Появява се тревожността от загубата й, което води до образуването на втория психичен организатор, когато детето реагира със страх и плач от непознати.

Плачът е другото средство, с което детето може да влияе върху поведението на възрастния и да комуникира с него. Плачът изпълнява различни функции. С него могат да се изразят вътрешни състояния (глад,болка), да се предизвиква отзивчивост от страна на околните и да се вземе контрол над тях.

Много психолози и терапевти са се опитвали да открият дали съществува някаква връзка между отговора на майката и плача на детето - това така важно ранно общуване. Те откриват, че бебето използва плача, когато всичко друго, с което може да привлече вниманието на възрастния, остава без отговор. Бебетата, към които било проявено повече внимание и грижа, плачели по-малко. Когато те били оставяни сами и без внимание, започвали отново да плачат. Майчината чувственост и отзивчивост е моделираща сила за плача. Когато бебето овладее нови способи за поддържане на взаимността, за привличане на вниманието, то не използва така често плача.

Макар и да има идеята за контрол над възрастния, в началото е много важно майката да отреагира на този „зов” от страна на бебето, защото така то получава спокойствие и сигурност в този още непознат за него свят. Важно е да се усети защитено и да чува гласът на майка си, която общува пълноценно с него.

Така идва и гукането като отговор от страна на бебето, което несъзнавано желание да повори думите на майката или да изрази себе си в една позитивна връзка с нея. Този език идва когато бебето усеща, че е стимулирано за този акт, че някой се обръща към неговия Аз, говори на личността му и търси обратна връзка от него. Така детето развива своя психологичен-емоционален живот, който е динамичен и жив. Ако майката е по-мълчалива, стреми се да пази тишина на детето, за да не плаче и да не го превъзбужда, ако тя самата е тревожна, не допуска хора до бебето, не разказва и не назовава нещата които са около него и значимите между тях усещатия, детето ще остане също така мълчаливо и дистантно. Ще избере затварянето в свой собствен свят, който може да стани неразбираем за околните.

Има майки които реагират механично, съпроводено с крясъци в общуването,изказват противоречиви послания, което издава тяхната несигурност и търсене на собственото спокойствие и комфорт, без да отчитат детските потребности и желания. Други присъстват и се грижат за детето, но с една трайно изявена безчувственост, която се усеща от него като студенина. Тази „мъртва” психически майка, може да предизвика чувство за вина, безнадежност и дори депресия у своето дете. Депресията при майките е по-често скрита и замаскирана, но може да бъде дълбока и разрушителна за всички. Те трудно стигат до тази истина,че имат сериозен проблем и затруднение, което създава горе описаните образи на поведение и реакции, които могат да скъсат емоционалните връзка между майката и детето и да  ги отдалечи.

Мисля, че не толкова физическият контакт, носенето на детето и задоволяването на нуждите са определящи за неговата сигурност и спокойствие, колкото емоционалният и езиков обмен между детето и майката.  Нейната чувствителност и отзивчивост играят важна роля за изграждането на сигурна привързаност и  стимулира символичното въплъщение на желаещия субект у бебе. Така детето ще расте сигурно, любопитно и търсещо в живота и заявяващо себе си без стах

Вярвам, че дълбоката и трайна привързаност и здравият "Аз" - образ у детето, се изграждат не в определен ден, а ден след ден, в продължение на много време, не само при телесният допир, но и от “глада за стимули”(уникалното общуване), чрез които майката храни психиката на своето дете.

 

Магдалена АнгеловаМагдалена Ангелова има бакалавърска степен по "Психология” и магистърска по "Клинична психология и психоаналитична перспектива”. Работата и е фокусирана към решения кратка терапия; Психоаналитична теория и практика на детското развитие; НЛП-практик.

ЕМПАТИЯ - център за хармония , баланс и психотерапия

e-mail: empatiabg@gmail.com