Психичното развитие на детето от 1 до 2 години

Първата, втората година от развитието на детето е периодът, в който малчугана постепенно осъзнава себе си като самостоятелна личност. От първоначалното изграждане на „Аз-а“ ще зависи и развитието на личността му в следващите възрастови периоди.

Емоциите на детето от 1 до 2 години

• Радостните емоции и позитивни преживявания са едно от най-важните условия за правилното психично развитие на детето през този възрастов период. То възприема, наблюдава и научава нови неща, когато процесът е съпроводен с положителни емоции. И обратно - дистанцира се и реагира негативно, противопоставя се, когато към него се подхожда с гняв и забрана, прекъсва се играта или любимото му занимание.

• Натрупването на личен опит постепенно разнообразява емоционалните му преживявания. Те стават по-сложни, но също така и преходни – мъничето може да се разплаче и разсмее за една минута. Тази лабилност на настроението е обусловена и от бързата умора и пренасищането с нови впечатления.
• Комуникацията се обогатява: малкото започва да се стреми да изпълнява елементарни поръчки; изразява радостта си чрез смях и пляскане с ръчички, ако бъде похвалено например; появява се желанието му за сътрудничество – детето иска помощ от възрастния; засилва се и привързаността към близките; за първи път могат да се зародят приятелски чувства.
• Стимулирай правилното емоционално развитие, като създаваш условия за повече положителни преживявания. Отрицателните емоции са вредни за детето: те се отразяват негативно на все още неукрепналата му нервна система.

Промените на детето от 1 до 2 години

Детето се стреми постоянно да научи все повече и повече нови неща – да опознае света около себе си. А ти трябва да стимулираш тези процеси, защото те имат пряко отношение към умственото му развитие.

Стимулирай мисленето, подражанието. И тъй като децата играят ролеви игри, наподобявайки ежедневието на възрастните, внимавай какво говориш и правиш пред малкото.

Начинът, по който детето ще възприеме даден предмет или обект, зависи от това дали му е познат, дали е бил назоваван преди, подготвено ли е то да сравнява и обобщава предметите по различни признаци. Развива се интензивно практическото му мислене. Малкото човече пробва определени неща, за да ги усвои чрез опита си. Действията му придобиват целенасочен характер: то разбира какво иска и как да го постигне.

Развиват се нови социални умения, както и задължителни хигиенни навици: научава се самостоятелно да се храни, съблича, да изпълнява определени поръчки, да играе с различни предмети и играчки.

Характерът на детето от 1 до 2 години

Първите опити на малчо да бъде самостоятелен сигурно ще те изненадат. Ще го чуеш да казва: „Не, аз!“, докато опитва да повдигне тежък предмет например. Дори когато си наясно, че не може да се справи сам, остави го да опита! Ако винаги го предпазваш и насочваш в правилната посока, може да израсне като възрастен, който се страхува да опита каквото и да било и който винаги ще бъде „закачен” за родителите си в очакване, че те ще уредят нещата по правилния начин и ще направят това, което е необходимо.

Играта на детето от 1 до 2 години

Нарастващото любопитство в т.нар. „яслена възраст” и подобрените фини моторни движения дават на малчугана неограничен простор за изследователски открития (както за съдържанието на кухненските чекмеджета, така и за това какво ще се случи, ако дръпнем котката за опашката...

Помогни му да порасне и да се развива, като...:

• го оставиш на спокойствие да събаря току-що построеното. Не се ядосвай! Малкото човече има нужда отново и отново да проследи резултата от своя труд. Т.нар. строителни игри са много полезни – те не само позволяват на децата да видят резултата от дейността си, но и развиват представите им за симетрия и обем чрез играчките с различна големина и форма.
• назоваваш предметите около него и му показваш „какво прави“ играчката. Остави го да разглобява/чупи, за да опознае нещата наоколо. Не му се карай, освен ако няма непосредствена опасност да се нарани или да погълне определен предмет.
• всеки ден се разхождате на открито. Дори и времето да не е идеално, извеждай детето навън – то се нуждае особено много от заряда, който получаваме от досега с природата, както и от възможността да се налудува, разбира се.