Прохождане и походка при малките деца

Нормалното физическо развитие на бебето минава през много етапи. Като се започне от задържане на главичката, премине се през посягане с ръчичка и хващането на предмет, обръщане, седене и изправен стоеж. Всичко това е подготовка за най-сложния етап от развитието на детето – прохождането.
Еволюционно изправянето и ходенето са се появили най-късно. За тяхното осъществяване се включват много механизми от човешката анатомия и физиология. Ако се вгледаме внимателно в походката на детето, то промяната й може да ни информира за начална форма на някаква болест.
Голяма част от родителите ги интересува два основни въпроса:
- кога обикновено прохожда детето ?
- коя е крайната възраст, до която то трябва да се осъществи?
Прохождането се влияе от много фактори. Един от тях е генетиката – обикновено децата приличат по този показател на своите братчета и сестрички, или на своите родители.
Друга важна предпоставка за прохождането е физическото и нервнопсихическото  развитие на бебето до момента. При определен кръг деца то е забавено. Например по-късно се обръщат – след 5-я месец, по-късно седят самостоятелно – някъде след 9-ти месец и  др. Естествено при тях се очаква прохождането да стане по-късно след годинката. Тези забавяния в развитието на бебето трябва стриктно да се определят от наблюдаващия педиатър дали са физиологични или дискретни прояви на някакви заболявания. При ранното им откриване и при подходяща физиотерапия, може да се навакса пропуснатото.
Има една група деца, които не наддават добре през месеците и изостават във  физическото развитие от своите връстници. Тях аз наричам „ групата на 8 килограмовите”. Наименованието идва от теглото им при навършване на първата годинка. Интересното при тях е, че въпреки тяхното тегловно и ръстово изоставане, те  са с напълно нормално нервнопсихично развитие, рано прохождат – около 10-я месец и най-важното за един родител – като че ли по-рядко боледуват от инфекции. Почти винаги те наваксват пропуснатото и след някоя и друга година се изравняват с връстниците си.
Както всички знаем, пълзенето възпрепятства нормалното прохождане. Така, че не е желателно да го стимулирате.
Пълзенето не е задължителен елемент от развитието на детето.

Когато контактувам с родители в детската консултация, почти всички нямат търпение да попитат кога е хубаво да се купи проходилка? Повечето педиатри и ортопеди сме обединени и сме на мнение, че проходилката е ненужна и може само да забави самостоятелното прохождане. Тя  дава псевдостабилност и детето става зависимо от нея. За нормално, самостоятелно прохождане, се смята  възрастта около годинката, плюс минус 2 месеца. Ако то не се е появило до годинка и 4 месеца е нужно да се обърнем към лекар.
Не се радвайте ако вашето дете рано проходи, преди 11-ти месец, и не го толерирайте за това. При тези деца има риск от деформация на крачетата, по-късно те ще имат много странна патешка походка, която ще ви притеснява.
Важни фактори от физическото развитие на детето, които предхождат прохождането:
- задържане на главичката – до 2 ри месец
- посягане и хващане с ръчичка – до 3-4 месец
- обръщане от корем по гръб, а след това и обратно – до 5-6 месец
- самостоятелно седене - до 9 месец
- възможност за изправяне от седнало положение със захват на ръчичката – 10-11 месец.
Ако вашето дете след годинката може да ходи, но не иска да се пусне от вас – това не е страшно, просто то търси сигурност .
Много често през периода 1-2 годинки детето има клатеща, несигурна походка, при която замята някое от крачетата. Това е т.нар. бебешка походка. Тя смущава голяма част от родителите и те настояват за консултация с ортопед. Винаги след прегледа те се успокояват и разбират, че просто трябва да се изчака развитието на детето. Да не забравяме, че физиологично стъпалото на детето до 2-та годинка е плоско /дюстабан/. Това също допринася за вида походка.
И така, кои са проявите, които трябва да  заострят вниманието ти и да те принудят да потърсиш лекарска помощ:
1. Късно прохождане – след 1 година и 4 месеца – изисква незабавна консултация с  ортопед и невролог.
2. Нормално прохождане, но куцащо и силно клатушкащо – консултация с ортопед. Може да е проява на неоткрита луксация на тазобедрената става. Затова изисквайте от лекарят, който ви провежда детската консултация ехографско изследване на ставите от специалист ортопед. Ако бебето ти попада в рисковата група – момиче, седалищно предлежание, наследственост, то това изследване трябва да се проведе още до 2-ия месец. За останалите, при положение, че клинично са преглеждани ставите ежемесечно, препоръчвам ехографията да се направи към 4-я месец.
3. Трудно или невъзможно ходене, поради променен тонус на мускулите – веднага консултация с детски невролог за отхвърляне на ДЦП и други нервни или метаболитни заболявания.
4. Остро настъпила невъзможност за ходене, придружена с болка и щадене на крайника – веднага консултация с ортопед за отхвърляне на травма.
5. Остро настъпил проблем с ходенето или накуцване, без данни за някакво падане и  придружено с инфекциозен синдром, най-често температура – незабавна консултация с  вашия  лекуващ лекар за отхвърляне на някои възпаления на периферната и централната нервна система.
Ще се радвам, макар и малко да съм заострил вашето внимание върху двата компонента  в развитието на вашето дете: прохождането и остро появило се накуцване и затруднение в походката. Навременната лекарска диагноза и лечение ще ти спести куп неприятности и страхове.

Д-р Марио Янакиев

http://www.d-rmario.com/