Причините за детската агресивност

Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение, мъмрят го, наказват и изискват. И ако то  не „поправи” поведението си, те губят контрол и чрез своето афективно поведение засилват конфликта. Понякога агресивността носи защитен характер, отключва се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции. 

 

Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:

- от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение

- от своите връстници, например по време на игра изградена на принципа  “Аз съм най-силен, аз всичко мога да правя”

- от анимационните филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми

Детето може да бъде агресивно не задължително по вина на родителите, в резултат на недостатъци във възпитанието. Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента и в характера - избухливост, гневност, обидчивост или се явява в резултат на особено съзряване на нервната система. Децата, които не са сигурни в себе си и не вярват във своите възможности со по-склонни към агресивно поведение.

Задачата на възрастните е да помогнат да се преодолеят трудностите в емоционалното развитие. Установено е, че първите агресивни действия се свързват с кризиса на 3-те години. През 3-4 година агресивността се проявява почти при всяко дете, като защитна реакция, в желанието си да остане само, да защити своята собствена територия (това е мое, тук аз ще играя), да покаже на света, че то е автономно и може да „манипулира” и опозново само света. Понякога при наглед спокойно дете се наблюдава появата на черти на негативизъм, упорство, своеволие, деспотизъм, ревност. Развитието на самостоятелност и активност на детето, произлиза от преустройството на неговите социални взаимоотношения (в детската градина, в училище) и агресивността може да стане спътник на тези промени, ако те са наситени с емоционални трудности. Причините за агресивното поведение са разнообразни и зависят от много фактори, които в основата се отнасят към семейното възпитание.

Най-разпространените от тях са:

- Неправилна реакция на родителите при определено поведение на децата. Родителите са модел на подръжание и всяко дете копира желания обект. Агресивността има различни форми на проявление от крайната си форма на физическо посегателство, до психичното неглижиране, пермаментен отказ или неприемане и отхвърляне личността на другия.

- Дисхармония в семейните отношения, като цяло: отношенията между самите родители, между родители и деца, между братя и сестри.

- Наказанието и степента на контрол от страна на родителите.

Доказано е, че жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието). Много е важно постоянството в поведението на родителите, защото противоречивите послания объркват крехката детска психика и оставя вътрешно психичен конфликт, който може да се прояви чрез агресия. Семейните правила трябва да важат за всички членове на семейството, да се говори за емоциите, трудностите и желанията на всички. Така семейния климат ще се изгражда на взаимно доверие и уважение и взаимопомощ.

Агресията може да е отправена, както към другите, така и към самия себе си. Тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица и раздразнение. Най-важната причина за агресивното поведение на децата се явява нежеланието на родителите да открият причините и равнодушното им поведение към емоционалния свят на детето. Такива деца споделят, че в семейството си се чувстват самотни, ненужни, в лоши отношения с един или с двамата родители.

Много е важно общуването и стимулирането на комуникацията. Липсата на поддръжка и заинтересованост към тях (към това което правят) води до липсата на интегрирани граници и детето с агресивна проява привлича внимание върху себе си. Общуването на детето с родителите има голямо значение. Възможността да сподели своята болка е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това, че е лош, а защото се нуждае от помощ. Агресивността - това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство, вид комуникация, но изкривена. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.

Следователно в семейната среда, като начин на взаимоотношения и общуване, се очакват взаимна близост, привличане, обич и дружба. Дълбокият емоционален заряд на едно дружелюбно общуване създава у децата своеобразен механизъм не само успешно да участват в емоционални контакти, но и да бъдат инициатори за тяхното осъществяване. Хуманизирането на психологическия климат в семейството е свързано с много мъдрост, човечност, взискателност и умение да се владее ситуацията. При такъв психологически климат децата ще се чувстват комфортно и ще могат успешно да развиват своите потенциални сили, възможности и заложби.

Нели Велкова е специалист - психолог в Център за хармония, баланс и психотерапия "ЕМПАТИЯ"