Пренoсена бременност - какви могат да са причинитe?

Преносената бременност обикновено е повод за притеснение на лекари и бременни. Но всъщност, повечето пъти място за тревоги няма.

Добрата информираност винаги е повод за спокойствие и предпазва от прибързани действия, като предизвикване на раждането, например.

Още при първото посещение в АГ кабинета бъдещите майки научават предполагаемата дата на раждане, която обичайно е след четиридесет седмици. Само че определянето на термина често е много неточно, въпреки това повечето лекари приемат датата за чиста монета и почти не допускат отклонения. Съответно при наближаването й и преминаването й, напрежението у бременната нараства, а наблюдаващия лекар е готов за предизвикано раждане или секцио.

Има обаче и малцина лекари, склонни да изчакат до една или максимум две седмици, за да може раждането да започне тогава, когато бебето е наистина готово да се появи на бял свят. Всяка от групите лекари си имат своите аргументи за и против.

Има изследвания, които ясно показват, че няма такова нещо, наречено „преносена бременност”, а точното определяне на термина е почти невъзможно.

Определяне срока на бременността и датата на раждане зависят много от изясняване точните дни на овулация – отделяне на яйцеклетката от яйчника; времето на оплождане, времето за придвижване на сперматозоидите, жизнения цикъл на яйцеклетката и отделно на сперматозоидите и много други подробности. По тази причина се смята за съвсем нормално раждането на едно бебе в периода от 37-та седмица до 42-та.

Бременността може да се смята за преносена, само ако се проточи след 42-та седмица и освен това има ясни признаци за страдание на плода. Какви могат да са причините за това състояние.

• Най-често това са проблеми с физическото или емоционално състояние на майката, които се отразяват върху работата на плацентата. Повечето от тях, при някои жени, могат да доведат до пренасяне, докато при други до преждевременно раждане.
• Болести, като например възпалителни процеси, проблеми на щитовидната жлеза, захарен диабет, голямо наднормено тегло, могат да са в основата на неприятностите.
• Причина могат да бъдат предишен аборт, нарушения в цикъла, както и проблеми в маточната стена и плацентата.
• Пренасянето може да е свързано с психоемоционалното състояние на жената, както и с липсата на физически упражнения.

Диагностика

Тя е трудна, тъй като, както уточнихме по-горе, точната дата за термин е условно понятие. Нужно е да се опиташ да определиш срока на бременността, като вземеш предвид следните данни:

От първия ден на последния менструален цикъл изваждаш три месеца и прибавяш седем дни или просто прибавяш 280 дни. Може да пресметнеш и като определиш с овулационен календар дните на овулация. Ако датата на зачеване ти е известна, извади от нея 3 месеца, добави седем дена или прибави 266 дена. И третият вариант е, когато усетиш първото трепване на плода. Запомни датата, ако раждаш за първи път добави двадесет седмици, ако е за втори път – 18. Разбира се, остава и класическия вариант на определяне – чрез ултразвук и акушерски преглед.

При диагностика на преносената бременност се използват и допълнителни изследвания и апаратура, с която да се установи състоянието на плода и матката.

Ултразвуковото изследване е най-ефикасното и разпространено средство. Чрез него се наблюдават промените в дебелината на плацентата, стареенето й, количеството на околоплодните води, удебеляването на костите на черепа на бебето, и като цяло размерите на бебето.
Тоновете на бебето са важен показател за състоянието му.
Амниоскопия се прави само в краен случай. Чрез този метод се изследва количеството и качеството на околоплодните води. Ендоскоп, представляващ цилиндър, се въвежда в шийката на матката. Това се прави в края на бременността, когато тя е готова за раждане. И последният вариант е кардиотокография – оценка на сърдечната дейност на плода.

Медиците различават основно три степени на преносеност:

1. Когато новороденото е с нормален цвят на кожата, но почти няма верникс по нея. Околоплодните води са светли, но количеството им е намалено. Общото състояние на бебето е добро.

2. Бебето има силно изразена суха кожа. Околоплодните води и дори кожата са оцветени в зелено, което свидетелства за недостиг на кислород.

3. Околоплодните води и кожата на бебето са с жълтеникав цвят. Ноктите също. Още по-силно изявен недостиг на кислород.