Общуването с децата е най-ценно прекараното време. Оказва се, че можем да го правим още докато бебето е в корема на мама.

Постепенно детската психология и педагогика обръщат все по-сериозно внимание на фините нагласи на детето, на отношението му към околния свят и най-вече на отношенията в семейството. Вече се говори дори за пренатална психология и дори за пренатално възпитание. Постепенно започват да се откриват нови и нови факти за живота на детето в утробата, които доказват, че то не е просто развиващ се плод, а човешко същество, което комуникира и си взаимодейства с мама, с околната среда и с условията извън утробата.
Вероятно ти е трудно да възприемеш бебето в корема си като събеседник. Но постепенната настройка и задълбочаване в темата ще ти помогнат да свикнеш с идеята, че мъничето усеща твоите сигнали към него, възприема ги и те му влияят положително.
Вече е доказано, че бебето се ражда като вече има натрупани впечатления и усещания за света около себе си, за мама и дори за татко (ако е чувал гласа му редовно).
Бебето има слухова, зрителна, обонятелна, вкусова и осезателна памет, точно като нас – възрастните. Известно е точно кога се развиват и започват да работят отделните рецептори:
До края на третата седмица започва да бие сърчицето;
До деветата седмица на езика на мъничето се появяват вкусовите луковици, то е способно да различава вкуса на околоплодните води и да реагира според това.
Десетата седмица се появява чувствителност по цялата кожа, мъничето започва да усеща топло и студено, болка и всякакво съприкосновение. Може да реагира на тези импулси и когато му е неприятно да прави гримаса.
Шестнадесетата неделя е характерна с това, че детето започва да чува. В началото различава звуците от мама и тялото й – сърцебиене, перисталтика, кръвообръщение, глас.
Към шестия месец бебето чувства чрез всички сетива и реагира на докосванията на мама по корема.
В края на 70-те години на XX век се появява нов дял в психологията, педагогиката и медицината – пренаталното развитие и възпитание. Появява се нова медицинска апаратура – ултразвук, специални камери и апаратура, която следи развитието на детето в утробата. В тези условия един калифорнийски акушер гинеколог започнал да провежда специфични занятия с бременните. Той изследвал въздействието върху плода на докосванията по корема на мама. Бременната потупвала коремчето си и повтаряла едни и същи думи. Упражнението се повтаряли всеки ден в продължение на около двадесет минути. Лекарят се убедил, че това води до по-интензивно развитие на интелекта на детето.

Мама и бебе са неразривно свързани и комуникацията между тях може да се осъществява дори без думи. Мъничетата усещат настроенията на мама, емоциите й се предават на детето. При изменение на психоемоционалното състояние на бременната, в кръвта й се отделят различни биологично активни вещества. Променя се хормоналния баланс. Всичко това неминуемо достига и до бебето чрез плацентата и пъпната връв и се отразява на психическо и физическо ниво. Именно по тази причина е важно да бъдеш спокойна и щастлива.
Творческите занимания са лесен начин да се отпуснеш и да се освободиш от негативните емоции и напрежението – рисуване, танци, пеене, танци, фотография, работа с глина или дори шиене, бродиране или плетене. Бременността увеличава творческия заряд, използвай го, за да твориш красота и за да се чувстваш добре.
Друг начин на комуникация с бебето е, когато целенасочено му предаваш мислено или гласно послания. Обясняваш му колко го обичаш, как го чакате с нетърпение и колко много интересни неща предстоят, когато се роди.
Бащите също могат да установят контакт с неродените си деца като галят корема на мама и като говорят на бебето близо до него. То се научава да разпознава гласа на татко и след като се появи на бял свят много бързо се успокоява в неговите ръце.
Не случайно, в много древни култури възрастта на човек не се пресмята от деня на раждането, а от предполагаемия ден на зачеване.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.