Пренатално възпитание

• от

Общуването с децата е най-ценно прекараното време. Оказва се, че можем да го правим още докато бебето е в корема на мама.

Общуването с децата е най-ценно прекараното време. Оказва се, че можем да го правим още докато бебето е в корема на мама.

 

Пренатално възпитание

Постепенно детската психология и педагогика обръщат все по-сериозно внимание на фините нагласи на детето, на отношението му към околния свят и най-вече на отношенията в семейството. Вече се говори дори за пренатална психология и дори за пренатално възпитание. Постепенно започват да се откриват нови и нови факти за живота на детето в утробата, които доказват, че то не е просто развиващ се плод, а човешко същество, което комуникира и си взаимодейства с мама, с околната среда и с условията извън утробата.

Вероятно ти е трудно да възприемеш бебето в корема си като събеседник. Но постепенната настройка и задълбочаване в темата ще ти помогнат да свикнеш с идеята, че мъничето усеща твоите сигнали към него, възприема ги и те му влияят положително.

Пренатално възпитаниеВече е доказано, че бебето се ражда като вече има натрупани впечатления и усещания за света около себе си, за мама и дори за татко (ако е чувал гласа му редовно).

Бебето има слухова, зрителна, обонятелна, вкусова и осезателна памет, точно като нас – възрастните. Известно е точно кога се развиват и започват да работят отделните рецептори:

До края на третата седмица започва да бие сърчицето;

До деветата седмица на езика на мъничето се появяват вкусовите луковици, то е способно да различава вкуса на околоплодните води и да реагира според това.

Десетата седмица се появява чувствителност по цялата кожа, мъничето започва да усеща топло и студено, болка и всякакво съприкосновение. Може да реагира на тези импулси и когато му е неприятно да прави гримаса.

Шестнадесетата неделя е характерна с това, че детето започва да чува. В началото различава звуците от мама и тялото й – сърцебиене, перисталтика, кръвообръщение, глас.

Към шестия месец бебето чувства чрез всички сетива и реагира на докосванията на мама по корема.

В края на 70-те години на XX век се появява нов дял в психологията, педагогиката и медицината – пренаталното развитие и възпитание. Появява се нова медицинска апаратура – ултразвук, специални камери и апаратура, която следи развитието на детето в утробата. В тези условия един калифорнийски акушер гинеколог започнал да провежда специфични занятия с бременните. Той изследвал въздействието върху плода на докосванията по корема на мама. Бременната потупвала коремчето си и повтаряла едни и същи думи. Упражнението се повтаряли всеки ден в продължение на около двадесет минути. Лекарят се убедил, че това води до по-интензивно развитие на интелекта на детето.

Пренатално възпитаниеАмериканските специалисти по дородова подготовка Брент Лоуган се занимавал през 80-те години наминалия век с изучаване на въздействията на звуците върху плода. Бременните слушали определен тип музика, както и запис на сърдечен ритъм с различна честота и височина на звука. Установило се, че това стимулира психическото съзряване на плода.

 

Бъдещите майки слушали музика чрез слушалки или ги поставяли направо върху корема, през това време учените наблюдавали чрез ултразвук реакциите на бебетата. Регистрирала се дори и промяната в сърдечния им ритъм.
Още по-рано, във Франция, е основан така наречения пеещ родилен дом на известния лекар Мишел Оден. Там се провеждат занятия по хорово пеене, в което участват бременните и техните партньори. Смята се, че хоровото пеене подобрява самочувствието и укрепва нервната система на бъдещите майки, което се отразява много благоприятно и на децата. Оден обърнал внимание на това, че ако бащите разговаряли редовно с плода, то почти веднага след раждането мъниците дават сигнали, че разпознават гласа на татко.

Учените са открили, че неродените мъници реагират по различен начин на музиката, която чуват. Предпочитат творбите на Моцарт и Вивалди, народна музика, както и детски песни. Със сигурност не реагират положително на ниските басови звуци. Дори да не можеш да пееш, бебето ще се чувства чудесно, ако научиш няколко детски песнички и му припяваш.

Мама и бебе са неразривно свързани и комуникацията между тях може да се осъществява дори без думи. Мъничетата усещат настроенията на мама, емоциите й се предават на детето. При изменение на психоемоционалното състояние на бременната, в кръвта й се отделят различни биологично активни вещества. Променя се хормоналния баланс. Всичко това неминуемо достига и до бебето чрез плацентата и пъпната връв и се отразява на психическо и физическо ниво. Именно по тази причина е важно да бъдеш спокойна и щастлива.

Пренатално възпитаниеТворческите занимания са лесен начин да се отпуснеш и да се освободиш от негативните емоции и напрежението – рисуване, танци, пеене, танци, фотография, работа с глина или дори шиене, бродиране или плетене. Бременността увеличава творческия заряд, използвай го, за да твориш красота и за да се чувстваш добре.

Друг начин на комуникация с бебето е, когато целенасочено му предаваш мислено или гласно послания. Обясняваш му колко го обичаш, как го чакате с нетърпение и колко много интересни неща предстоят, когато се роди.

Според акушерки с дългогодишен опит комуникацията с бебето и емоционалната стабилност на майката се отразяват на родилния процес. Например, ако майката е уплашена и стресирана, то това се предава на бебето и то не иска да се роди. Така се получава преносена бременност или процесът на раждане се удължава извънредно.

Бащите също могат да установят контакт с неродените си деца като галят корема на мама и като говорят на бебето близо до него. То се научава да разпознава гласа на татко и след като се появи на бял свят много бързо се успокоява в неговите ръце.
Не случайно, в много древни култури възрастта на човек не се пресмята от деня на раждането, а от предполагаемия ден на зачеване.