Преждевременното раждане, превенция и рискове

от

Преждевременните раждания в България през последните две години са 7.9% по данни на Националния статистически институт. Повече от 6000 семейства са преживели тревогата от ранната поява на детето си през изминалата година. За да не се стигне до този тревожен момент много важно е доброто планиране на бременността, проследяването й от специалист акушеро-гинеколог и профилактиране на всички рискови фактори, които могат да доведат до преждевременна поява на бебето.
Преждевременното раждане, превенция и рискове

Преждевременното раждане, превенция и рискове

Преждевременните раждания в България през последните две години са 7.9% по данни на Националния статистически институт. Повече от 6000 семейства са преживели тревогата от ранната поява на детето си през изминалата година. По данни на родилните клиники процентът на преждевременно родените деца в десетте най-големи градове у нас надхвърля 10%.

Квалифицираната медицинска грижа и съврементата апаратура, с която разполагат университетсктите болници в страната, в голяма степен намалява рисковете от усложнения и късни последици при преждевременно родените деца. За да не се стигне до този тревожен момент много важно е доброто планиране на бременността, проследяването й от специалист акушеро-гинеколог и профилактиране на всички рискови фактори, които могат да доведат до преждевременна поява на бебето.
Превенция на преждевременното раждане

Какво трябва да знаят бъдещите майки :

1. Възрастта на жената има огромно значение.

Оптималната възраст за раждане на първо дете е 22-30 г. Всяко отлагане на бременността за по-късна възраст (след 35 и дори 40 г.) крие риск за раждане на недоносено дете.

2. Начинът на живот и сексуалната култура на майката определят в голяма степен как ще протече една бременност.

Жената трябва поне един път годишно да минава на профилактичен преглед при своя гинеколог, за да може при наличие на проблеми и отклонения да се вземат мерки навреме.

3. Бременността трябва да бъде проследявана от специалист в АГ-кабинет, за да може още с регистрирането й да се проследи за евентуални отклонения.

Майката трябва стриктно да спазва насрочените от нейния акушер-гинеколог прегледи, да направи всички задължителни изследвания, като първият ехографски преглед е добре да бъде не по-късно от 8 г.с. и след това в 12-16 г.с., когато се изграждат органите на детето.

Този преглед заедно с биохимичния скрининг в 11-14 седмица дават нужната картина за състоянието на плода и прогноза неговото развитие. Ако се стигне до оценка за висок риск на базата на тези изследвания, на майката може да се предложи амниоцентеза, при която да се отхвърлят съмненията за генетични аномалии, а при наличие на такива, да се предложи прекъсване на бременността.

4. Бременната жена трябва да бъде здрава.

Заболяванията, които настъпват в хода на бременноста трябва да се лекуват своевременно и адекватно, като лечението се консултира задължително с акушер-гинеколог. Понякога една невинна хрема или вирусна инфекция би могла да атакува плода, да предизвика възпаление на околоплодните води и плацентата, което е една от най-честите причини за преждеврмевенното раждане. В тези случаи има голяма вероятност бебето да е прекарало също инфекция с всичките последствия от това.

Всички гинекологични проблеми, които могат да се появят в хода на бременността, трябва също да бъдат лекувани, защото съществува опасност за инфектиране на плода през влагалището.

Хроничните заболявания (бъбречни заболявания, сърдечно-съдови, диабет) на майката трябва да се следят пред цялата бременност. При тях най-често се препоръчва планирана бременност и планирано раждане. При диабет например по медицински индикации в интирес на бебето бременноста се прекъсва по-рано, около 36 г.с. и децата се раждат със секцио.

Рискове за недоносените бебета

За недоносени се смятат децата, които се раждат по-рано от 37 г.с. с тегло под 2,5 килограма. Колкото по-рано се появи бебето и съответно с по-малко тегло, толкова рисковете за него са по-големи.

Преждевременно родените обикновено попадат в интензивните отделения като целта е те да бъдат спасени.

Развитието на техните органи и системи обаче вече става в едни екстремни условия доста по-различни от майчината утроба.

Рисковете пред тези деца са следните:

1. Белодробна незрялост, която води до затруднения в обмяната на кислорода и дишането на детето.

Това от своя страна води до проблеми с развитието на централната нервна система, на храносмилателната, бъбречната и сърдечно-съдовата система на новороденото. Такива деца обикновено се поставят на апаратна вентилация, допълнително им се внася сърфактант (вещество, което не позволява на алвеолите в белите дробове да слепват), за да се подобри дишането. Въпреки всичко интензивната терапия е доста агресивна и може да даде отражение върху незавършеното развитие на органите и системите на бебето, коментират неонатолозите. Липсата на кислород, както и повечето кислород оказва влияние върху централната нервна система, което в дългосрочен план определя социалната цена на тази интензивна терапия.

2. Рисковете от мозъчни кръвоизливи при недоносените са много големи.

Тези деца минават на задължителен ехографски преглед още в първите 24 часа след раждането. Те се контролират до 2-3 месеца след изписването, като се преценява развитието на кръвоизливите и евентуалните по-късни усложнения от тях. Прави се консултация с неврохирурзи, ако е необходимо някакво по-специално лечение. Ехографския преглед се извършва заедно с неврологично изследване. Понякога симптомите за отклонения в развитието са много дискретни, но трябва навреме да бъдат установени, за да може щетите да бъдат сведени до минимум, коментират специалистите.

3. Ретинопатията на недоносеното е едни от проблемите при преждевременно родените деца.

Всички новородени под 1,5 килограма, които са на апаратна вентилация и тези под 2 кг., които също са с дихателни проблеми е необходимо да се скринират за ретинопатия. Големите кислородни колебания, големите концентрации на подавания кислород в хода на интензивното лечение на недоносените деца на фона на тяхната незрялост на съдовете на ретината създава риск от това усложнение. Ако не се проследи развитието на ретината от специалист очен лекар и не се вземат своевременно мерки за оперативна интервенция в определен стадий може да се стигни до отлепване на ретината и до трайна слепота. Първите седем дни от живота на недоносените са от изключително значение за развитие на ретинопатия, отбелязват неонатолозите. Тогава нивото на подавания кислород трябва да бъде изключително прецизно. Първият очен преглед е между 25-30 ден от раждането, а следващите са през 15 дни. Наблюдават се съдовете на ретината от специалист детски офталмолог. Проследяването преключва до към 5-6 месец. Целта е, ако има някакви отклонения те да бъдат установени навреме.

4. Недонодените деца имат нужда от проследяване.

Те трябва да се наблюдават от много специалисти поне до една година. При тях може да се очаква изоставане в ръстежа и интелекта. Последните научни наблюдения сочат, че преждевременното раждане има връзка с отключване на редица проблеми в по-късен етап на живота като например ендокринните заболявания.

Консултант: доц. Боряна Слънчева, началник на клиниката по неонатология в СБАЛАГ «Майчин дом», София