Преговори с детето – мисията е възможна

Ти казваш: „Време е да си лягаш“, „Хайде да тръгваме“, „Напиши си домашните“, „Ела да вечеряш!“. Обаче получаваш отговор: „Още пет минути“ или „Няма! Не искам!” или нещо подобно в този дух. Омръзнало ти е да повтаряш „не“ и да спориш. И така – какво да се прави? Да се предадеш? Да избухнеш? Или да преговаряш?

Когато живееш с деца, често се налага да преговаряш – независимо дали ти харесва или не. Ето какво твърди Скот Браун, автор на книгата „Как да преговаряме с децата дори когато си мислим, че не бива“:

„Всъщност преговорите между родители и деца са нещо, от което малките могат да научат много. Ако не преговаряш, детето ти може би няма да разбере как да се справя конструктивно с конфликтите. Ако не го научиш да работи с теб, по-късно може би няма да умее да се сработва и с другите.“

Воденето на преговори с деца обаче често е процес, изпълнен с предизвикателства. Родителите трябва да се научат как да се справят със собствените си емоции и разочарования. Това, което наблюдаваме при преговарящите на всякаква възраст, е, че когато емоциите се нагорещят, уменията да се водят преговори спадат драстично“ – казва Браун, който е специалист по разрешаване на конфликти с международен опит.

Преди за пореден път да започнеш преговори с детето си, прочетете нашите съвети.

Започни със споразумение вместо със спор. Формулирай изискванията си така, че да дадеш възможност на детето да каже „да“. То ще те изслуша по-охотно, ако се изразиш по начин, който импонира на нуждата му да контролира живота си и да бъде независимо. По-вероятно е да се отзове, ако му кажеш: „Имам нужда от помощта ти. Би ли подредил приборите?“, а не „ВЕДНАГА подреди масата!“

Накарай детето да се почувства ангажирано. Ако наближава време за лягане, попитай го: „Как мислиш, колко време ще ти трябва, за да приключиш с това и да си легнеш навреме?“ Ако обсъждате дисциплината, можете да попиташ: „Според теб какво трябва да последва от това, че ме удари?“ (или „... от това, че не си свършил домашните задължения?“)

Обяснявай своята гледна точка. Можете да кажеш например: „Трябва да си тръгваме от площадката, защото ще да приготвя вечеря“. Щом обясниш какво имаш предвид, бъди готова за всякакъв отговор. Ако детето каже: „Не ме интересува, не съм гладен“, отговори му: „Да, но аз съм – а също и брат ти.“

Помни, че да водиш преговори не означава да се предадеш бързо. Когато преговаряш за покупка на нова кола, не се предаваш, а се пазариш. Не забравяй, че преговорите не означават победа или загуба, а форма на диалог.

Преговорите трябва да се водят във форма, съответстваща на възрастта на детето. Ако то вече е ученик и не обича грах, попитай го: „Какъв друг зеленчук предпочиташ?“ Ако е в предучилищна възраст и изобщо не иска да яде, може например да нарежеш сандвича му на интересни фигурки или да ги украсиш по нов начин, за да го привлечеш.

Отговаряй на критиките с разумни въпроси. Ако детето ти казва да не му натякваш постоянно да си почисти стаята или да се изкъпе, отговори му: „Ти как би направил? Кога би искал да го свършиш?“. Реагирай според отговора му.

Изчаквай, докато се успокоиш. Ако детето те ядосва или направо те подлудява, иди в друга стая и се успокой, преди да говори отново с него. Скот Браун съветва в такива ситуации да помислиш дали един емоционален отговор от твоя страна ще смекчи конфликта или ще го задълбочи още повече.

Записвай постигнатите решения. Събери цялото семейство и назначи някого за секретар, който да води списък на всички идеи. Обсъждай ги открито, но не допускай критики спрямо идеите на никого. Преговорите могат да се водят и писмено. Ако пишеш на по-големите деца бележки от типа на „Изчисти си стаята в 5 следобед“, може би ще реагират по-отзивчиво, отколкото ако постоянно им нареждаш.

От време на време позволявай на детето да надделее. Внимателно подбирай битките, които ще водиш и помни, че ако си промениш мнението, това не означава че губиш. Може например да кажеш: „Добре, съгласна съм. Но нека да се разберем: следващия път не бързай да викаш, а ме изслушвай.“ или „Този път ще стане както ти си решил, а следващия път както казвам аз.”

Помни, че ти имаш последната дума. Не е задължително да стигате до съгласие всеки път. Понякога човек просто трябва да вземе решение. „Съвсем нормално е родителите да вземат окончателното решение, стига да изслушат какво мислят децата им и да се опитат да бъдат справедливи – казва Браун. – Това ще внуши уважение на децата; може да не им харесва, но постепенно ще разберат, че така е справедливо.“

Има моменти, когато трябва да се преговаря и моменти, когато не трябва.
„Никой от нас няма време да води преговори при всеки конфликт, но родителството е изтъкано от преговори, независимо дали осъзнаваме. Така че въпросът не е „Трябва ли да преговарям?“, а „Кога и как?“ Не забравяй, че някои въпроси не подлежат на преговори (например сигурността и здравето), а някои моменти изобщо не са подходящи за водене на преговори.“

Ако ти имаш изпитана рецепта, която работи – сподели я с нас.