Позитивното възпитание

Вместо забрани, викове и караници можеш да избереш позитивното възпитание. То променя отношението между родители и деца и се отразява чудесно и на двете страни.

За да му помогнеш да рализира максимално своите способности е нужно да отглеждаш детето така, че да удовлетвориш неговите нужди от любов и безопасност; да му внушиш морални ценности, с които то да расте като пълноценна личност, която носи отговорност за постъпките си.

Всичко това предполага и устаноявяването на определени норми на поведение, при което основна роля играе личния положителен положпример на родителите.

Родителите трябва да осъзнаят и признаят детето като отделна личност. А мъничето има огромна нужда от внимание, от това да бъде забелязвано, да бъде слушано и да се разговаря с него. С една дума – да го приемат като личчност. Настрой съзнанието си така, че детето и неговите занимания да са център на твоя ежедневен интерес, опитай се да разбираш неговата гледна точка. Говори с него и го предразположи да ти разказва това което мисли, помогни му да го облече в думи.

За да придобие самостоятелност детето трябва да е уверено в своите знания и умения, да изгражда способността да се контролира и да въздейства на околните.
За да му помогнеш да усвои позитивното поведение и възприемане на света:

Отделяй постоянно внимание на детето, интересувай се от отношенията му с връстниците в детската градина или в училище.

Разговаряй с него, обяснявай му какви са вариантите в дадена ситуация и какви ще са последствията от съответния избор, който направи.

Давай му възможност да избира, а ако се опасяваш, че е попаднал в ситуация, която може да застраши здравето му – ограничи избра до безопасни варианти.

Поощрявай самостоятелното му мислене, алтернативните решения, провокирай го да мисли по различен от съучениците и учителите му начин. Винаги му показвай, че дадено решение може да има и алтернативи.

Поощрявай успехите му и положителните моменти в поведението му, игнорирай неуспехите и дребните му простъпки.

Бъди му пример в начина ти на комуникация с околните. Избягвай негативните фрази и епитетите, когато общуваш с детето търси коснтруктивните решения в спора, постигнати чрез преговори.

За родителите не е лесно да преминат на позитивна вълна ако са взпитани в традиционния за нашите ширини стил – възпитание чрез забрани. Нужно е търпение и по-внимателно вглеждане в детето, неговия характер и нужди.

Много майки и бащи се разкъсват между работните си ангажименти, между отговорностие на родители и още много други задължения. Но в тази въртележка не бива да изпускаш главното – посвещавай време само за детето, дай му възможност да разбере, че то е на първо място за теб. Това време е безценно, то ще изтече много по-бързо, отколкото предполагаш. А когато мъничето порасне може да не иска да гради тепърва мост към теб.

Върху хармоничните отношения с детето влияе и твоя собствен баланс. Ако нямаш време само за себе си, ако се чувстваш неудовлетворена в някоя област, изпитваш страхове и притеснения, това ще се отрази по някакъв начин и на отношенията с детето. Влияние има и връзката между майката и бащата.

Положителните резултати не се постигат лесно ако въвеждаш този тип възпитание тепърва при вече пораснало дете, но със сигурност то ще се повлияе за добро.
Децата се научават да комуникират с лекота с околните. Нормализира се емоционалното им състияние и при контакт с връстниците се пораждат по-малко конфликти. Децата свикват по-лесно да обсъждат това, което ги безпокои и напряга.

Ако се отнасяш с уважение към детето, на свой ред и то ще се отнася по такъв начин към околните и към теб.

Родителите, които показват че уважават личността на детето успяват да му въздействат много по-силно, да го поощрят и подкрепят по ефективен начин.

Ненасилствената комуникация и позитивното възпитание създава щастливи и спокойни деца. Деца, които са уверени във възможностите си и изграждат себе си така, че самостоятелността не ги плаши. Намаляват конфликтните ситуации между родители и деца и дори между самите родители.