Дайте повече свобода за малкия палавник, за да отгледаш самостоятелено и уверено в себе си дете

• от

Тя винаги е до детето си при всяка негова стъпка, като орлица не позволява на другите деца да взимат играчките му и следи за всеки подозрителен предмет, който се доближава до устата му. Това е свръхгрижовната до изтощение майка, която бди над рожбата си и иска да го предпази от всичките злини, които се изправят на пътя му
Повече свобода за малкия палавник

Повече свобода за малкия палавник

Тя винаги е до детето си при всяка негова стъпка, като орлица не позволява на другите деца да взимат играчките му и следи за всеки подозрителен предмет, който се доближава до устата му. Това е свръхгрижовната до изтощение майка, която бди над рожбата си и иска да го предпази от всичките злини, които се изправят на пътя му. Сигурно сте я виждали на детската площадка и единственото, което ви е идвало наум вероятно е било: „Горкото дете!“.

Коя е тя ?

Всеотдайна майка, отдадена до безпаметност на единствената си рожба или амбициозна жена, която иска да отгледа съвършения човек... Възможни са много вариации на образа. При всички положения обаче става дума за прекомерна безсмислена активност, която говори за проблем (най-често психологически) при майката. Тя не може да се пребори с желанието си да предпазва детето и се чувства длъжна да го свръхзащитава от всичко. Според психолозите такива родители вероятно са израстнали по същия начин и възпроизвеждат заучения още в детството им модел.
Други са дотолкова обсебените от децата си, че не обръщат внимание на себе си. Те би трябвало да се научат да правят нещо за собствената си личност, за да не се вторачват толкова върху малкото, съветват психотерапевтите. Обсебването на пространсвото на детето означава, че майката не обгрижва себе си и като жена по някакъв начин.

Какъв човек може да израстне под напора на такива грижи:

  • несигурен, не вярващ в собствените си сили, защото не е преминал през опита на трудността, за да извлече сам познанието
  • зависим от друг, търсещ в отношенията си доминантен партньор, което не води до здравословна връзка
  • пасивен, защото е свикнал някой друг да върши нещата вместо него
  • без спонтанност в изявата си, защото постоянно някой е внимавал, какво върши
  • страхлив при взимането на решения
  • трудно ще прави избор
  • ще очаква да получава всичко, защото така е свикнал, а това ще води до разочарования.

Как да отгледаш самостоятелено и уверено в себе си дете ?

  • Не предлагай непрестанно помощта си, а остави детето да я потърси когато има нужда от нея.
  • Дай му шанс да пробва и да научава нещата, дори и малките опасности от опита си.
  • Насърчи го, дори когато има неуспех
  • Не изземвай функциите му

Дай му „свободно време“.

Нито една от крайностите не е полезна. Нито липсата на внимание, нито свръхзащитата са от полза за развитието на личността. Детето трябва да свикне постепенно, че има граница в постоянтата родителска подкрепа и обгрижване . Хубаво е това да започне да се случва още в бебешкия период. Дори съвсем малкото дете трябва да има „свободно време“, време, в което да се огледа само, без да му се натрапват пред очите дрънкалки и други играчки, както обикновено се случва, когато големите искат непременно да го забавляват. Според психолозите е полезно, бебето да се научи да седи само в тишината или да слуша звуците, които издава. Така то ще развие собствената си активност, наблюдателност и ще стане по-независимо по отношение на чуждото присъствие около него.

Как да се случи ?

В началото бебето може да е само 5-10 минути докато свикне да се забавлява, като постепенно това време може да се увеличава.

Свободното пространство дава повече възможности на детето да се развива, отколкото постоянното му ангажиране с обекти като въртящи се играчки и др. забавления, издаващи музика.

Свръхобгрижването и формирането на зависимостта от постоянно чуждо присъствие създава несигурност при децата, категорични са психолозите. Детето се лишава от възможността само да преминава през малките трудности на бебешкото си ежедневие, защото във всеки един момент има някой, който да разреши създалия се проблем, бил той и толкова незначителен като протягане към желания предмет. Децата не могат дори да научат от собствения си опит кое е опасно, защото не стигат до него.

Съвет на психотерапевта: Родителите, които не могат да се справят с неудържимото желание да преобгрижват детето си, трябва да помислят как да се погрижат за себе си.

Консултант: Магдалена Ангелова, психотерапевт, център за хармония, баланс и психотерапия „Емпатия“