В очакване...

Дойде пролетта,малко мое ангелче...През всичките девет месеца си повтарях,че ти ще се появиш с пролетта,с първите птици и прекрасните първи цветя.

Вече сме си у дома.Изписаха ме на 14.03 в петък.След последния преглед на нашия доктор,който ни пусна да си постоим у дома.Естествено с уговорки да продължа лекарствата и да почивам повече.Изписа ни желязо за хемоглобина и отново слушахме тоновете на монитора.Отчете пак леки контракции,а сърчицето ти биеше толкова бързо.За мен беше много вълнуващо да слушам ударите на мъничкото сърчице и да усещам живота...твоя живот.На всичко отгоре,доктора каза,че си много малко и ти трябва още време,за да пораснеш хубаво и да се превърнеш в мъничък шишко.За това препоръча да пия лекарствата до последно т.е до термина-13.04.Струва ми се толкова далече...

Тук в болницата се радвам и гушкам бебчетата на други мами и така се заразих...така искам да си те гушна вече.Усещам,че нещо много ми липсва.Нямам търпение,но всичко е в Божиите ръце.Често си представям как изглеждаш,с косичка голяма или не,с малко сладко носле.Най-вече искам и се моля да си живо и здраво и всичко да е наред.Моля се и аз да бъда добра майка.

Веднага щом се прибрах се залових с чистене и подреждане...и вече една седмица правя само това.Обзема ме някаква мания всичко да е подредено и лъснато,все едно очаквам,че денят е последният. Искам с цялата си любов да приготвя стаята и нещата за теб...И после ще чакам!Днес тате сглоби легълцето и скрина,сложих ме ги в спалнята,където ще се настаним ние с теб.Изпрах и изгладих малките,сладки дрешки грижливо прибрани в твоето шкафче.Чувствам се много щаслива и все по-нетърпелива .

Сега пия само желязото,другите хапчета за задържане ги спрях преди два дена.Така и така все ме боли реших да оставя нещата така.Ако е писано да се родиш по-рано нека се случи.Аз  без друго толкова искам вече да те видя.Незнам дали е честно и справедливо спрямо теб,но искам да се родиш вече.Всеки ден и всяка нощ съм на нокти.Непрекъснато мисля-"ами ако е днес?"И въпреки всичко тази мисъл ме зарежда с толкова положителни емоции.Страхът е изместен от любов.

Много те обичкам...и те чакам

Чакаме те всички!!!