Мигът.....

Още от много малка си мечтаех,някой ден да стана майка!Когато за пръв път направих тест за бременност,неможах да повярвам на очите си!Със съпругат ми искахме дете,но не очаквахме,че ще стане толкова бързо.За най-голяма радост,бременноста ми мина много леко,едва към 8месец започнаха отоци,киселини и такива дребни неразположения.Иначе малкото ни слънчице,много често шаваше,което само ни караше да се радваме!Толкова е странно чувството,когато усещаш бебчето да мърда..,как когато помилваш корема си то се успокоява..!Очаквах с нетърпение,но и със страх появата на малкото същество!При мисълта за раждането,сърцето ми се стягаше,и просто избягвах да мисля за това-мечтаех за момента,когато е вече при нас!Раждането мина много трудно,но си струваше!!!Когато лекарката ми подаде малкото бебче,просто всички мъки и болки изчезнаха!За пръв път виждах,най-хубавото,най милото,най беззащитното същество-моето бебче!Тогава разбрах,че цял живот съм мечтала за точно такова бебче и цял живот съм живяла за този миг!Мигът,който пожелавам на всяка една жена да изживее!Сега,когато малката Неделинка ни ядосва,само щом я погледна как ми се усмихва,така невинно и сладко(както само тя умее),ни минава всичко!И единственното желание,което ни остава е само да я гушкаме,прегръщаме и целуваме!