"Дневникът на мама"

Всичко започна от деня, в който разбрах, че съм бремена. Когато си направих теста и той излезе положителен, обляха ме топли и студени вълни, после няколко пъти се препотих, как да кажа на приятеля си, тъкмо завършвах и все още не бях запозната с реалния живот. Незнаех какво ме очаква след този ден, но реших да рискувам, защото усетих, че това дете е дар божий. Дали за добро или зло така или иначе бременоста ми  стана факт за всички наши близки. С напредването, все повече се привързвах към това малко мъниче вътре в отробата си. Денят в който тя се появи беше най вълнуващото преживяване, аз бях на 19 години, млада и неопитна, но се справих и ето я и нея Снежана. Малкото съкровище си дойде с името, навън бе зима и от месец не беше валяло сняг, а точно този ден  почти последен от месец януари валеше ситен скрешж, който се обърна в сняг и се появи на бял свят едно малко чудо. В мига в който я зърнах неможах да кажа нищо друго освен името на съпруга си, защото бе взвла всички негови черти визуално. След всичките препятсвия които минахме с нея все пак успяхме да се справим и с това. Сега тя е една красива млада госпожица, която радва цялото ни семейство с своя чари общителност. Сега е на път и втората ни рожба, надяваме се всичко да мине както с първата. Най-важното, е че Снежанка е  равълнувана от факта, че ще става кака постояно разказва , как тя ще го храни къпе преоблича, ще поеме всички грижи за него. Тя е едно малко съкрофище и се надявам да си остане такова, да ми е жива и здрава.