Блог
Героят на мама и тати
• от Ина Ганева •
И така, насрочихме дата 30.09.2008 г. Денят преди операцията изкарахме в болницата, за да се вземат всички необходими изследвания. На следващата сутрин една усмихната детска сестра пое малкото ми съкровище и го вкара в операционната. Минутите започнаха да текат бавно и мъчително.Лекуващата лекарка беше ме предупредила, че операцията е лека, няма болка след нея, но въпреки всичко...стомахът ми бе свит на топка, маичиното ми сърце биеше учестено. Говорих два пъти със съпруга ми по мобилния като взаимно си вдъхвахме кураж, че всичко ще бъде наред.
И ето,че след около 50 минути сестрата излезе от залата, гушкайки Стаси, увит в одеалце и с пръстче в устата. Очите ми се напълниха със сълзи! Операцията бе протекла успешно! Минаха още 40 минути и Стаси се събуди от упойката. Погледна ме сякаш искаше да ми каже, че е гладен и жаден. Преди цели 12 часа беше ял и пил водичка за последно. Но трябваше да издържи още около 2 часа.
Щом усети аромата и вкуса на млякото, очичките му грейнаха, а личицето му се озари от прекрасната му усмивка. Веднага звъннахме на тати да чуе щастливото му гласче.
НАШЕТО СЛЪНЧИЦЕ Е ГЕРОЙ !!!
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.