За Ники в куплети

Нямаше търпение Ники да се роди

и в седмия месец се появи.

Дрешките всички са още големи-

за да порасне,трябва му време.

Но си има нрав вече бебешонката-

не се залъгва с биберонката.

Свива с яд ръчичка и краче

и извисява кръшно гласче,

мръщи се и сякаш пищи:

- Мляко не искам,разбираш ли ти!?

Стига с доматите,мамо!

Хапвай по мъничко само!

Става ми кисело,а обичам сладко,

иначе отивам да суча от татко!

А татко Никито къпе и прането пере,

защото обича неистово свойто дете.

Целуваше го още през корема на мама,

тя пък го милваше с нежност голяма.

Затова Ники става бебе прекрасно:

крехко и сладко,и шик издокарано,

само че с пишкане всякакво скарано-

пишка в памперса,но и на пелената,

дори в на мама или на татко ръката.

Ака,когато си иска,най-вече нощем,

тогава не спи и плачка си доста.

Но успокоява го мама с "кукленце" и "бебешони",

обич показва му с всички прийоми.

Тя толкова се вдъхнови,

че това стихче съчини

и на Ники посвети.