моето раждане

Денят, в който взех моето мъниче в прегръдката си осъзнах, че да си майка е най-великото преживяване в живота на една жена! С мъжа ми обожаваме дацата, и за това като се оженихме, решихме веднага да си направим бебе. Цяла година се старахме, а то все не се появавяше, и това чакане ужасно ме измъчи. Докато в един прекрасен ден на теста за бременност се появи втората чертичка, това беше най-хубавият миг, който съм имала - плачех и се смеех едновременно:)Първите пет месеца бяха доста трудни за мен, но слава богу всичко отмина и най-сетне дойде великият ден 22.05.08 г.Сутрин в 5 ч. се събудих с болки, които се появяваха през 5 минути. Вечерта към 21 ч. вече бях в родилния дом със силни контракции, чаках до 23.40. ч. за разкритие, и когато всичко бе готово започна и самото раждане. Би трябвало да съм голяма щастливка, защото след 5 минути  напъни вече държах в прегръдки моето съкровище. И от този миг нататък знаех, че винаги ще бъда до него, ще страдам, когато е измъчен и го боли, и ще се радвам във всеки миг, когато той се смее. А може би това е да си майка!