Един кратък миг от днешния ден...

Невероятно тихо е у дома....

Малката сладко спи...

Момчетата са навън и играят....

Аз....седя насред купчината играчки, с които до преди малко се забавляваше дъщеря ми и просто се наслаждавам на момента...

Господи, благодаря ти....за златните къдрици на момиченцето ми, което сега те сънува...

...за безгрижието, което си подарил на децата ми...

...за синята стая и късчето небе, което гледам усмихната...

Въздъхвам и отивам да приготвя масата...

След малко Кати ще се събуди, момчетата ще нахлуят със зачервени бузи, потни и шумни, мъжа ми ще се прибере и всички ще се втурнат да го посрещнат....

А аз ще слушам ромоленето на познатите гласове и ще си спомням за мига с моята синя тишина...

Господи, благодаря ти за стаите пълни с говор, смях и бъркотия....

...някъде между тях чувам шума от крилете на Твоите ангели, на които дъщеря ми се усмихва насън....