Естествено – за хигиената, памперсите и гърнето

 


Олга Дукат   estestveno.com
Тоалетното обучение – в миналото и сега.

Естествена бебешка хигиена (ЕБХ) – това звучи малко особено и ако човек го чува за първи път, не му става ясно какво точно се има предвид. Какво разбираме под този термин? Ако трябва да го обясня с две думи, това е, което са правили нашите майки, баби и милиони жени преди тях, за да научат бебетата си да използват тоалетната. Не са го наричали със специални термини – естествена бебешка хигиена, infant potty training, elimination communication или нещо друго. Просто са го правили. Някъде в периода между раждането и 6-месечна възраст са започвали да държат бебето над мивка или леген и да го подканват да се изходи с характерни звуци “пиш-ш-ш” и “а-а-а-а”. Преди и след сън, след хранене, преди и след разходка – и винаги, когато майката прецени, че моментът е удобен. След 6-месечна възраст, когато бебето може да седи стабилно, са въвеждали гърнето. Не им се е налагало да се замислят дали това е правилният начин или не. Изхождайки по този начин бебетата си, са спестявали огромно количество труд и време, необходими за прането на пелени, а и това им е позволявало да се отърват от пелените доста бързо. Ходещи и говорещи деца с пелени – такова явление не е имало в миналото. Предполагам, че на тези жени никога не би им хрумнало, че е правилно едно дете да носи пелени до 2-3, че и до 4-годишна възраст и че това е най-доброто за него. Защото не е комфортно за детето, защото няма кой да пере пелени толкова дълго време и още много причини... Но да си го кажем направо – в миналото майките просто не са имали друга алтернатива.

Нещата се променят коренно след идването на пелените за еднократна употреба – памперсите. Те са толкова удобни! Не ограничават движенията на бебето, слагат се лесно, тънки са, кожата остава суха и не се налага да ги перем. Вече не е нужно да дебнем момента, в който бебето ще се изпишка, просто ги сменяме на няколко часа. Появяват се публикации на педиатри, че детето не може да контролира мускулите на сфинктера си преди 2-годишна възраст и че ранното тоалетно обучение е стресиращо за него. Вече никой не се учудва, когато едно дете, което може да тича, говори, брои, знае стихове, все още пишка и ака в памперса. Всъщност е точно обратното: благодарение на рекламата и примерите, които виждаме около себе си, вече не можем да си представим бебе без памперс.

Не казвам, че трябва да се отказваме от постиженията на научно-техническия прогрес; напротив, трябва да се възползваме от тях, но разумно и с мярка. Дали естествената бебешка хигиена е своего рода крачка назад, връщане към миналото за съвремените родители, или напротив, е още една стъпка напред към това да комуникираме с бебето си по-добре?
Защо една майка би избрала да практикува ЕБХ в XXI-ви век?

Със сигурност не защото е притисната от крайна необходимост – за щастие вече имаме избор и достатъчно алтернативи пред себе си.

Ето и само няколко причини за да го правим:
заради комфорта на бебето;
за да се научим да разбираме нуждите му по-добре;
за да му помогнем да не забрави това, което вече знае;
защото ни е грижа за околната среда - една причина, която става все по-сериозна през последните години и не бива да се пренебрегва;
за да спестим пари.

Добре, да приемем, че има основателни причини да практикуваме ЕБХ, но не е ли прекалено трудоемко? Често ЕБХ погрешно се интерпретира като опит да се тренира бебето да пишка “под час”, или се предполага, че майката трябва да го дебне непрекъснато, опитвайки се да “улови” всяко пиш. Със сигурност нито едно от двете не е естествено и нито едно от тях не е ЕБХ.
Как изглежда Естествената бебешка хигиена на практика?

Невероятно е, но е факт, че бебетата притежават вроден стремеж към това да останат сухи и чисти. В първите месеци след раждането те имат способността да подават сигнали за това, че им се пишка или ака. Когато майката наблюдава тези сигнали и откликва на тях, бебето вижда, че го разбират и започва да сигнализира все по-явно. Много често новородените пишкат или акат веднага, щом им махнат пелените. Това също не е случайност, а инстинктивно поведение. За съжаление когато бебето носи пелени непрекъснато, а майката не обръща внимание на сигналите му, тази вродена способност постепенно изчезва. Бебето свиква да се облекчава в пелените и престава да сигнализира за нуждите си.

Успешното прилагане на Естествената бебешка хигиена се дължи на съчетаването на 4-те помощни средства:

Сигнали и език на тялото на бебето

Някои бебета сигнализират много за ясно за своята нужда да се изходят – с движения на тялото, мимика, звуци. При други бебета сигналите не са толкова ясни и трябва да положите усилие, за да ги забележите и разпознаете. Има и такива, които изобщо не сигнализират. Това не пречи на прилагането на ЕБХ, защото на помощ идват останалите 3 средства, но в този случай е особено важно да не се прекалява – не е здравословно прекалено честото, “профилактично” ходене по малка нужда, когато няма позиви за това.

Времеви интервали и ритми

В началото може да ви се стори, че бебето пишка непрекъснато, но не е точно така. Всяко бебе си има някакъв ритъм на изхождане – през определени интервали от време или във връзка с някакви събития - хранене, сън, разходка. След известна практика ще научите този ритъм и ще знаете кога е дошъл моментът да подканите бебето да се изходи. 

Ключови звуци за бебето

Подканването става със специални звуци, обикновено това са “пиш-ш-ш” и “а-а-а”. Можете да ги използвате и когато забележите, че бебето вече пишка/ака. Бебетата бързо свикват с тези звуци и когато ги чуят, знаят какво се иска от тях.

Интуицията ви

Може да прозвучи странно на скептиците, но наистина действа. Внезапно в главата ви може възникне мисъл “То трябва да пишка” или да се появи натрапчиво желание да отидете при бебето и да се погрижите за него. Най-често такива сигнали означават, че наистина трябва да действате, стига да не възникват постоянно, което най-вероятно значи, че се вманиачавате на тема ЕБХ. 
По голо дупе, с пелени или с памперси?

Не е задължително бебето да е винаги без пелени, когато се практикува ЕБХ. Тук вариантите са много и всяка майка има свободата да избере най-подходящия за нея. Полезно е, когато е възможно, бебето да остава без пелени – голичко или с гащички. Това ви позволява по-бързо да научите ритъма му, а за самото бебе да осъзнае връзката между причината - усещането, че му се ходи до тоалетна, и следствието – мокрите дрехи. Можете веднага да го преоблечете и така то ще е винаги чисто и сухо. Но! Ако това ви кара да се изнервяте и непрекъснато да дебнете кога ще се изпишка бебето, тогава е по-добре да му слагате пелени и да му предлагате да се изходи от време на време. Това ще ви осигури спокойствие, а и бебето няма да се изнервя. Когато се почувствате достатъчно уверени в себе си, можете да минете на варианта без никакви пелени. Когато има възможност за това, пелените за многократна употреба са за предпочитане пред памперсите – както за бебето, така и за околната среда. Вече има няколко марки на българския пазар и се надявам, че с нарастването на интереса на родителите към естествения начин на живот, екологията и ЕБХ, те ще стават все повече и на достъпни цени.
За готовността на детето да използва тоалетната.

Целта на ЕБХ не е да научим бебето да използва тоалетната колкото се може по-рано.

Идеята е да го запознаем с естествените процеси, да му помогнем да се опознае и да възприема тялото си нормално, да му покажем как го правят всички други хора. Когато се практикува ЕБХ, детето израства с мисълта, че няма нищо срамно в ходенето до тоалетната, че това се прави на определени за целта места, и че е нещо напълно нормално и естествено. 

Осъзнаването на тези неща може да се окаже по-сложно след 1,5-2 годишна възраст, ако детето е използвало памперси през цялото време. Проблемите на късното приучване към гърне, за които все по-често се пише във форумите за родители, такива като стискане, запек, навикът да се ака в изправено положение, би трябвало да ни накарат да се замислим и да не позволяваме детето ни да остава с памперси прекалено дълго.

Но все пак не бива да очакваме, че едно дете ще стане напълно самостоятелно по отношение на тоалетната си хигиена преди навършването на 2 години. Въпросът е, че с помощта на майката то може да е сухо, чисто и без пелени много по-рано. 

Най-вероятно се питате дали ако се прилага ЕБХ, детето ще се научи да е самостоятелно по-рано от връстниците си, които носят памперси? Най-често това е така, но не винаги. Някои деца се научават рано, въпреки че са били с памперс, и обратно. Всичко е много индивидуално и не е уместно да се правят обобщения.
Заключение

Повечето майки, практикуващи ЕБХ споделят, че това им дава много. Усещането за близост с бебето, способността да го разбират, да комуникират с него и бързо да откликват на всичките му нужди ги кара да се чувстват спокойни и уверени в себе си. Те успяват да постигнат невероятен синхрон с бебетата си и да сведат инцидентите почти до нула. 

Има и такива майки, на които това не им идва отвътре, на които самата мислъл за постоянното изпишкване на бебето им тежи и ги натоварва. Има и такива, които биха опитали, но нямат време. Бих посъветвала тези майки все пак да не пренебрегват проблема с тоалетното обучение и да не го отлагат до момента, когато детето навърши 2 години. Опитайте от време на време да предлагате на бебето да се изходи – в някои ключови моменти, например след сън и след хранене. Целта е да го запознаете и с този аспект от живота му и да се забавлявате, без това да се превръща в досадно задължение нито за вас, нито за него. През останалото време използвайте пелени.

Ако сте избрали да тръгнете по пътя към ЕБХ, трябва да знаете, че най-големият проблем, който би могъл да възникне, са прекалено големите очаквания. Те са факторът, който би могъл да превърне тази иначе чудесна практика в изключително тежко и натоварващо бреме.