Красивите и трудни мигове на кърменето!

Напоследък много взе да се говори за това колко хубаво било да кърмиш, за това колко е полезно и здравословно. Но никъде не можеш да намериш информация за проблемите свързани с това начинание.

Родих преди пет месеца и половина. Бях твърдо решена и аз да кърмя своето малко ангелче, но не знаех с какво се заемам. Когато започнах да кърмя за първи път и аз си мислих като всички останали, че това е най-прекрасното нещо - хем полезно, хем приятно. Но приятното си остана само за първите няколко пъти. Наистина няма нищо по-хубаво от това да усещаш близостта на детенцето си, как то ти се доверява напълно и безрезервно, но имах  оргомното нещастие да премина през почти всички неприятни моменти свързани с това начинание.

Първо се започна с разраняване на зърната или така наречените рагади. Ако някой ми беше казал за това колко е болезнено кърменето в началото, нямаше да повярвам. Изтърях тези болки заради здравето на моето детенце, като си мислех, че бързо ще отминат. После се оказа, че каналите ми били тесни и кърмата излизаше с много големи усилия - след всяко кърмене, трябваше да изкарвам останалото количество кърна ръчно, за да не ми се запушват каналите. Е, за жалост в моят случай трябваше да мина и през това изпитание. На няколко пъти ми се получваха трвърди образования в гърдите. С цялата си обич и търпение, на които съм способна успях да се справя и с тези трудности. За мен най-важното беше да даря със здраве своето малко бебче - нали кърмата спомагала за изграждането на имунната система на новия човек. И все пак съдбата реши, че това не ми е достатъчно и за жалост се стигна до мастит. Е, повярвайте търпението ми вече се беше изчерпало.

Дяволчето в мен започна да търси вариянти как да приключа с тази дейност. Вече бях готова да зарежа кърменето. А ангелчето в мен разбуди гузната ми съвест - как АЗ, майка  на такова прекрасно дете ще го лиши от негото право на здравословен живот. Та нали казват (ще науча по-късно), че кърмените деца били по-умни, а аз исках да имам най-умното и красиво бебе. И не само това, да се лиша от близостта на моето бебче ме караше да настръхна цяла. Колкото и лоши и трудни моменти да бях изживяла, не можех да се лиша от прекрасната прегръдка на моето дете - все пак това е моето дете, цели девет месеца то растеше вътре в мен и сега когато вече беше толкова близо до мен нито една болка, нито някой може да ме раздели с това прекрасно същество.

Наистина има и трудни и приятни моменти при кърменето. Все пак не всички майки преминават през тези трудности. Но тези, които са ги преживели знаят, че любовта към едно малко същество е способна да промени една майка.

И така, почти шест месеца аз кърмя своето дете. Лошите спомени са избледнели и  единсвено се радвам на безпроблемното протичане на кърменето. Може би трудностите, през които преминах ме нараха да обикна своето дете още повече.