"Красивите и трудни мигове на кърменето!"

Здравейте скъпи майки!

От както кърмих последно моето момченце измина една година и шест месеца. Той вече е на две години, "голям'" и " независим", но когато се връщам в спомените си назад за мен това си остава един от най-съкровенните моменти в моя живот. Само майката, която е дарила детето си с тази нежна ласка може да усети най-голямата магия на приключението- МАЙЧИНСТВО.

Да, пиша приключение, защото когато жената става за първи път майка тя се впуска в нещо неизвестно за нея, криещо безброй предизвекателства.

Преди да родя моето дете, бях изчела доста литература по темата за това как да се подготвят гърдите за кърменето, как да се поддържат, как да се стимулира лактацията и т.н. Но в момента, когато, трябваше да накърмя за първи път момченцето си сякаш огромна скала се "стовари" върху мен. Безкрайно бях разочарована от отношението на акушерката, която някак с пренебрежение отвърна на моята молба да ми покаже как да положа детето си на гърдата и да го нахраня. Дните,през които бях в Родилния дом ми се сториха мъчение и дори започнах да изпитвам вина към онова малко, беззащитно същество, което лежеше до мен.

Когато ни изписаха и след като вече бях сред своето семейство, благодарение на любовта и разбирането от страна на моя съпруг и съветите на майка ми и свекърва ми усхях да преодолея трудностите и в последвалите 6 месеца да се отдам изцяло на това прекрасно и незаменимо удоволствие и щастие- КЪРМЕНЕТО. Кърмих когато детето ми поискаше, без много-много да спазвам точен час. Нежната прегръдка в майчината гръд правеше детето ми по- спокойно, а мен изпълваше с много радост. Да има трудни моменти, безсънни нощи, но мисля, че в крайна сметка си заслужава. Когато забременях бях качила 8 кг и исках бързо да ги сваля, за това и кърменето се оказа допълнителен стимул. След месец-два се оказа,че въобще не съм свалила килограми, но не се отказах. Казах си : " Все пак детето е по-важно, ако се храня правилно и достатъчно ще има кърма и за него". Въпреки това успях да го храня само с кърма до 6-я месец, след което започнах да дохранвам с адаптирано мляко. Продължих да гушкам моето слънчице докато го храня както преди, за да не почуства разликата. Мисля си, че дори и някой майки да не могат да кърмят поради каквато и да е причина най-важно е да показват любовта си към детето. 

Всички знаем какви са предимствата на това една майка да кърми детето си, НО скъпи бъдещи майки повярвайте ми никой, ама никой не може да ви дари това чувство на безкрайна любов и удовлетворение, което майката изпитва, когато държи в обятията си своето съкровище. Тази силна връзка, която се създава за цял живот вярвам ще даде едно ново и силно начало в живота на малкото създание, ще го направи по-уверено и сигурно в себе си занапред. Ето защо майките трябва да срещат и повече подкрепа около себе си.

Поздравявам всички майки, които са решили да кърмят и все още го правят!!!