Красивите и трудни мигове на кърменето!

Понякога се чудя защо се говори толкова много за ползата от кърменето, защо трябва да бъдат окуражавани или убеждавани майките да правят най-естественото нещо за тях и бебетата им. Но, всъщност, не съм права. За да се пише, говори и насърчава кърменето, явно има причина. Може би съм една от избраните, които могат да кърмят децата си и може би не разбирам какво означава да не си в състояние да дадеш на най-милото си тази близост.

Когато се роди сина ми преди 10 години лежах в една стая с майка на недоносено бебе. Моята първа рожба беше до мен на всеки три часа, а нейната втора беше в кувьоз. От нея помня думите: "Да се научиш да кърмиш е като още едно раждане." След всяко кърмене дохранвах сина си и винаги се оправдавах, че нямам кърма. Една вечер тази жена ме хвана за ръка и ме заведе в стаята с електрическа помпа. Другите майки вече спяха, а ние седяхме в тази стая, аз напомпата, тя до мен, аз в сълзи, а тя настойчива и упорита. Наистина я мразех в този момент. Сега, ако има някакъв начин да ме чуе, искам от цялото си сърце да й благодаря за тази ужасна нощ, за несломимия й инат и безсърдечност към молбите ми.

Преди шест месеца се роди дъщеря ми. Всичко като че ли се повтаряше. Нямаше помпа, но болката от разранените зърна беше неописуема. Ще излъжа, ако кажа, че не ми минаваше през ума да се откажа. Опитах всички мазила, силиконови зърна, компреси, колектори...Чудех се как съм забравила, помнех само удоволствието от кърменето на баткото и си повтарях: трябва да изтърпя, не може да трае вечно.

И това вече забравих. И съм щастлива, че не се отказах. Захраних дъщеря си преди месец, но продължавам да я кърмя.

Не е нужно да обяснявам какво означава това за нея и за мен, колко бързо я утешава в нощните й страхове...всяка кърмеща майка знае това. Искам само да пожелаяна всички майки да имат възможност, желание и упоритост да изпитат тази наслада.

Успех, момичета. Да си майка не е лесно, но е най-великата благословия!